В коментара си Костадин Филипов разглежда честването на Илинденско-Преображенското въстание в Северна Македония и символичното разделение в обществото. На 2 август страната отбелязва националния празник, но паметта е раздвоена – Мечкин камен над Крушево е територия на ВМРО-ДПМНЕ, а Пелинце, където е изграден музей, посветен на АСНОМ, е предпочитано място за СДСМ и левите носталгици по югославското минало. Причината за изграждането на копието е забраната на Сръбската православна църква за посещения на оригиналното място в манастира „Свети Прохор Пчински“ на сръбска територия.

Авторът припомня, че в миналото е имало опит референдумът от 8 септември 1991 г. да бъде обявен за „Трети Илинден“, за да се създаде историческа приемственост, но обществото остава поделено. Тази година официалните власти изпратиха ясен сигнал – само представители на управляващата партия говориха на всички чествания. Председателят на парламента Африм Гаши отсъства, тъй като заминал на почивка със семейството си, а неговият заместник Антонио Милошоски се измъкна от политическата буря, като насочи речта си към демографията и необходимостта от национално оцеляване. Премиерът Християн Мицкоски беше в Пелинце, президентът Гордана Силяновска-Давкова говори в Скопие, а ден по-рано в Охрид се срещна със сръбския премиер.

В заключение авторът поставя въпроса къде остава България в общата историческа епопея и отбелязва, че Илинден по-скоро разделя, отколкото сближава народите, оставайки само с романтичния спомен от песента: „Илинден, мамо, Илинден, а за българите в Македония Великден!“