След победата на Йотова: проруският курс и предупрежденията за ЕС
Илиана Йотова печели президентските избори с убедителна преднина пред Андрей Гюров, кандидата на проевропейските опозиционни партии, при избирателна активност около 29%. Резултатът се възприема като знак, че проруският курс на правителството на Румен Радев намира обществена подкрепа, а самият премиер излиза като същински победител от вота. Коментарите подчертават, че Йотова, която е бивша социалистка и вицепрезидент, не се очаква да противоречи на Радев.
Външнополитическите послания са основен акцент. И Йотова, и Радев отхвърлят военната помощ за Украйна и настояват за преговори с Москва. Радев е напуснал подкрепящата Украйна коалиция на желаещите и е заплашил с вето санкциите на ЕС срещу Русия. Йотова също смята, че Украйна не трябва да получава военна подкрепа, а санкциите срещу Русия не са добро решение на фона на подобряването на отношенията с Москва. Тя се представя като „ангел на мира“ и говори за диалог с Москва, като същевременно уверява, че решително ще се противопостави на изпращането на български войници в Украйна, макар такава мярка никога да не е била обсъждана.
Критиците определят тези послания като евтин популизъм, който е намерил успех сред избирателите. Отбелязва се и сдържаността на Йотова по повод нападенията с дронове и кораби край българските брегове. Вместо ясна позиция и назоваване на отговорността на Кремъл за ескалацията в Черно море политиците са шикалкавили. Това драстично повишава уязвимостта на България и геополитическия риск за страната, а отказът да се признае руската заплаха се разглежда като опасен. Припомня се и поклонът на Йотова пред руския патриарх Кирил, който твърдо подкрепя войната срещу Украйна, както и предупреждението ѝ, че неведоми врагове искат да отнемат кирилицата от българите.
Заключението е, че с Йотова и Радев ЕС може да получи „двойна доза Виктор Орбан“ по темите за Русия и Украйна. Брюксел ще трябва да се съобразява с позиция, която блокира военната помощ, поставя под въпрос санкциите и настоява за преговори с Москва. Въпросът е дали европейските институции са си извлекли поуки от подобен опит и как ще реагират на засилващия се проруски курс в България.