Днес изкуството все по-често се измерва не с въздействие, а с цена. Около този принцип се гради цяла система, в която амбицията е по-важна от таланта, а послушанието — от характера. На амбициозни хора, наречени автори, се наливат пари. Представят ги като млади, странни, неразбрани, но непременно бъдещи. Медиите се включват с интервюта, събития и риалити формати, а изложбите затвърждават усещането за изключителност. Еснафи и парвенюта първи се закачат за модата, а боготворенето ескалира, защото е модерно. Нехаресването вече не е въпрос на вкус, а признак за глупост или хейтърство. Затова мнозина, които искат да изглеждат умни, рефлекторно се отдръпват от другите творци и ги изолират. Различното мнение се третира като проказа.

Тези набедени автори получават национални, международни и планетарни награди. Кани ги се в журита, за да оценяват други, и да дават мнения за всичко. Но има условие: трябва да са послушни. Вироглавите творци не се толерират; смята се, че са изчезнали още около Втората световна война. Днес за непокорство няма храна. Така се появяват произведения като залепен с тиксо банан за милиони, надрано със скалпел платно за още милиони и акано върху плат, опънат на рамка с бодли от рози.

Причината не е просто скандал. Това е дълга игра на обезчовечаване. Целта е заличаване на емоциите и усещанията, нулиране на ценностната система и преформатирането ѝ в нещо познато и лесно за манипулация. Най-лесната емоция е тази, сведена до парична стойност. Така въпросът кое е по-хубаво се заменя с въпроса кое е по-скъпо. Същият модел се отразява и върху представите за красота: тя се измерва с коса, нокти, пластики и силикон, а не с човешко присъствие. Колкото повече пари, толкова повече красота.

Този модел е и подигравка с човечеството. Сякаш се казва: виж този залепен банан, той струва повече от целия труд, който ще положиш през съзнателния си живот. Стойността ти е на изгнил банан. Затова не се гордей, че си човек, а си знай мястото сред евтините изгнили банани. Накрая някой самозабравил се идиот ще купи банана за чудовищната обявена цена и ще го изяде, или ще го завре в актуалното любовно отверстие. А изкуството умира още в момента, в който започват да наливат пари в тези, които трябва да го създават.