Изкуствен интелект, разработен от изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, е предложил потенциална лекарствена комбинация срещу резистентен рак на простатата. Платформата MAESTRO е посочила берберина като обещаващ партньор на ензалутамида, но резултатите засега идват само от лабораторни модели.

Системата използва големи езикови модели, за да анализира вече налични научни данни за действието на лекарствата и за механизмите, чрез които раковите клетки заобикалят лечението. След това тя подрежда възможните комбинации и дава биологично обяснение защо те биха могли да работят заедно.

Изследователите са проверили 3592 естествени съединения в комбинация с ензалутамид. Това лекарство блокира сигналите на андрогенния рецептор, от които често зависи растежът на раковите клетки на простатата, но с времето туморите могат да активират алтернативни механизми и да станат устойчиви на терапията. MAESTRO е определила 150 съединения с най-висок потенциал за последващи лабораторни изследвания. Всеки кандидат е бил оценяван повече от 100 пъти, за да се провери не само мястото му в класацията, но и постоянството на резултата.

В триизмерни модели на туморни клетки 23 съединения са показали по-силен противораков ефект в комбинация с ензалутамид, отколкото при самостоятелно приложение. Берберинът е определен като най-последователният кандидат. Комбинацията от берберин и ензалутамид е показала синергичен ефект в четири различни модела на рак на простатата, които имат различни механизми на резистентност към лечението.

Допълнителни анализи са свързали комбинацията с повишена активност на AMPK — път, който участва в регулирането на клетъчната енергия и стреса. Едновременно с това е отчетено потискане на mTORC1, свързан с растежа и оцеляването на клетките. Наблюдавани са още повишен клетъчен стрес, намалена репликация на ДНК и забавяне на клетъчния цикъл.

Авторите подчертават, че берберинът и ензалутамидът все още не са доказана терапия за пациенти с резистентен рак на простатата. Данните са от клетъчни и триизмерни лабораторни модели. Следващите планирани стъпки са изследвания върху туморни модели, получени от пациенти, и последващи опити с животни.