Модел за изкуствен интелект е решил математическа задача, която остава нерешена повече от век. Става дума за задача, свързана със системата уравнения на Навие-Стокс, които описват движението на флуиди – газове и течности – и възможността то да бъде предвидено във времето. Уравненията намират приложение в множество области, сред които и метеорологичните модели.

Уравненията са формулирани въз основа на изследванията на френския математик и инженер Анри Навие през 1822 г. и са допълнени от физика и математик Джордж Габриел Стокс, който им придава окончателния вид през 1845 г. Значението им е толкова голямо, че през 2000 г. Институтът по математика „Клей“ ги включва сред седемте задачи, чието решаване носи награда от един милион щатски долара.

От компанията, разработила модела, твърдят, че задачата е решена само за 88 часа чрез система със значително по-високи възможности от най-новата ѝ разработка, пусната на пазара преди по-малко от седмица. Разходите за изчислителната мощност, използвана за постигане на целта, възлизат на „милиони щатски долари“, обясни представител на фирмата. По думите му постижението е важен етап в изследванията в областта на изкуствения интелект и показва, че ще стане възможно да се намират решения и на други от най-сложните задачи.

Малко преди новината да бъде обявена, австралийският математик Тристан Бъкмастър публикува съобщение, в което изразява съмнение относно проекта. Той вижда в него прилики със собствените си изследвания. Заедно с друг математик – Левент Алпьоге, работещ за конкурентна компания – той избира хипотези, различни от тези, които всички други изследователи използват в момента при търсенето на решение на уравненията на Навие-Стокс. Според Бъкмастър обаче моделът е поел точно по техния път, за да стигне до своето решение.

Тъй като за своя проект Бъкмастър използва Codex – изкуствен интелект, предназначен за програмиране, той пита компанията дали въведените от него данни са били използвани вътрешно за обучение на модела. „Не сме използвали техните промптове или резултати, за да направляваме нашите модели“, уверява изследовател от фирмата. Малко по-късно обаче от компанията признават, че не могат да „изключат“ сценарий, според който анонимно въведени данни от двамата изследователи „са могли да помогнат за подобряването на нашите модели“, като подчертават, че математическото доказателство на нейния модел се различава значително от това на математиците.

От Института по математика „Клей“ припомнят, че оценката на дадено решение се извършва „без да се бърза“, както и че се проверява колко подробно е то.

Американско-австралийският математик Терънс Тао, носител на Фийлдсов медал за 2006 г., известен и като Нобелова награда за математика, изразява съжаление, че търсенето на решения на математически задачи се възлага изцяло на модели на изкуствен интелект, вместо да се дава предимство на сътрудничеството между учените и ИИ. Сред математиците има и хора, които изразяват притеснения, че резултатите, генерирани от ИИ, ще станат непроверими, което би попречило на напредъка на научните изследвания.

На този фон изследовател от конкурентна американска компания напусна работата си, мотивирайки решението с обяснението, че не иска да участва в надпреварата за създаване на модели за ИИ, които могат да излязат извън контрол и да унищожат човечеството. „Вървим по път, който води към реализирането на най-страшните сценарии, при които още до края на следващата година ситуацията може да излезе извън контрол“, казва 27-годишният британец. Компаниите се „втурват с пълна сила към създаването на суперинтелект, способен да се самоусъвършенства, и си играят с живота ни“, пише още той. „Хората, които разработват изкуствен интелект, искрено вярват, че той може да ни убие всички до края на десетилетието. Това не е маркетингов трик“, допълва той.