Застрахователите търсят отговор

Застрахователният сектор все още няма единна позиция кой тип полица трябва да покрива рисковете, свързани с изкуствения интелект (ИИ) — и то във момент, когато хакерите вече използват тези технологии за кибератаки. На отраслов форум във Филаделфия лекторите не успяха да се разберат дали става дума основно за въпрос на киберсигурност, за отговорност на ръководните органи (D&O) или за напълно нов вид риск, за който секторът тепърва трябва да намери решение.

D&O или киберполица

Гейл Аркин, старши вицепрезидент и главен юрисконсулт в Berkley Cyber Risk Solutions, смята, че проблемът е по-скоро в полето на отговорността на директорите и висшия мениджмънт. Според нея киберзастраховането не обхваща случаи като нарушаване на права на трети страни, използване на данни без съответното право или вградени пристрастия в софтуерните програми. Тя посочва, че съветите на директорите трябва да разработят политики за използване на ИИ и да наемат екипи, които да следят прилагането им.

Три категории риск

Тим Назаро, глобален мениджър „Дигитални продукти“ в Hartford Steam Boiler, разделя рисковете, свързани с ИИ, на три групи.

  • Първата обхваща сигурността и поверителността — например изтичане на лични данни чрез инструмент с ИИ. Компанията носи отговорност за това и подобен риск трябва ясно да бъде покрит от полица за киберзастраховане.
  • Втората засяга други видове застраховки; ако инструмент с ИИ проявява дискриминация при наемане на служители, случаят попада в обхвата на застраховката за отговорност при трудовоправни отношения.
  • Третата включва нови рискове, които „нямат точно определено място“.

Назаро предупреждава сектора да избягва практиката просто да „разширява покритието — като включва риска, без да извършва съответната оценка на риска (андъррайтинг)“. По думите му, ако такива рискове бъдат включени в киберполица, трябва да има сигурност, че те са правилно оценени. Той обръща внимание и на новите регулации за ИИ, като отбелязва, че глобите за нарушаване на правила, различни от законите за поверителност, може да не попадат в обхвата на киберзастраховката.

ИИ не е монолит

Даниел Рот, ръководител на направлението за киберзастрахователни претенции за Северна Америка в Axa XL, смята, че застрахователите не трябва да разглеждат изкуствения интелект като „монолит“. Според нея те трябва да се върнат към базовия анализ на покритието: кой е застрахованият, каква е претенцията, попада ли тя в обхвата на договора и приложими ли са някакви изключения.

„В случай на пробив може дори да не разберем дали е използван ИИ, или не. Можем да предполагаме, но може никога да не разберем със сигурност“, казва Рот. Тя призовава притежателите на полици да работят със своите брокери, за да оценят собствените си рискове.

Неявен риск от ИИ

Аркин прави паралел с т.нар. „неявен киберриск“ (silent cyber risk) и отбелязва, че „експозицията към риск, свързан с ИИ, ще присъства във всички съществуващи застрахователни полици. В момента това е просто неявен риск от ИИ.“