От суровини към алгоритми: Казахстан превръща изкуствения интелект в икономическа основа
ИИ като основа, а не като допълнение
Казахстан иска да превърне изкуствения интелект от отделен технологичен сектор в основа на цялата си икономика – от производството и енергетиката до образованието и държавното управление. Планът беше представен на форум в Астана, който събра представители на правителството, технологични компании, инвеститори и изследователи.
Президентът Касим-Жомарт Токаев заяви на заседание на Съвета за развитие на изкуствения интелект, проведено паралелно с форума, че истинската стойност на технологията е в разширяването на човешките възможности. Според него конкуренцията вече не се определя само от природните ресурси, капитала и пазарите, а и от скоростта, с която се повишава производителността.
Страната иска да използва ИИ не само за модернизиране на съществуващи отрасли, но и за намаляване на зависимостта си от суровини и за увеличаване на дела на продукцията с по-висока добавена стойност. Промишленото производство е достигнало почти 90 милиарда евро през първите осем месеца на годината, а преработващата промишленост е нараснала с 8,4 на сто спрямо същия период на предходната година.
Фокус върху производството
Задържането на този темп изисква по-висока производителност на труда, модернизиране на индустриалната база и разширяване на производството на стоки с висока добавена стойност. Според представения план изкуственият интелект може да подпомага инженерите при вземането на решения, да автоматизира процеси и да дава на ръководителите информация в реално време за състоянието на производството. На правителството е възложено да определи компании за цялостна ИИ трансформация, да ускори преминаването от пилотни проекти към реални приложения и да разработи индустриални бази данни.
ИТ секторът вече има международно присъствие. Износът на ИТ услуги е надхвърлил 860 милиона евро през миналата година, а цифрови решения, разработени в Казахстан, се използват в повече от 100 държави.
Университет за изкуствен интелект
Министърът на цифровото развитие Жаслан Мадиев посочи, че страната развива петте основни слоя на ИИ икономиката – енергийна инфраструктура, микрочипове, облачни платформи, езикови модели и приложения. „Най-големият потенциал за Казахстан е в приложния изкуствен интелект“, каза той.
В рамките на форума започна работа Qazaq AI Research University – първият специализиран изследователски университет в страната, посветен на изкуствения интелект, и първият университет с интегриран ИИ в Централна Азия. На 1 септември в него са започнали обучение 528 студенти в бакалавърски и магистърски програми.
Сред направленията са машинно обучение, физически и индустриален ИИ, интелигентни системи, инженеринг и сигурност на ИИ системи, безпилотни въздушни системи и цифрово право. Студентите използват изкуствен интелект и в самия учебен процес – за курсови работи, лекции, разписания и проследяване на напредъка.
Микрочипове и електроенергия
Амбициите на Казахстан са ограничени от недостиг на ключова инфраструктура. Изследване, обхванало 650 стартъпа и 130 компании в четири централноазиатски държави и Азербайджан, отчита силна политическа воля и финансиране за ИИ, но и сериозни ограничения, сред които достъпът до микрочипове. Като възможно препятствие при изграждането на нови центрове за данни е посочен и недостигът на електроенергия.
Форумът в Астана е привлякъл около 25 000 посетители, 300 лектори и близо 200 стартъпа и ИТ компании. Подписани са 62 меморандума и споразумения, но реалният резултат от стратегията ще зависи от това дали изкуственият интелект ще бъде внедрен в предприятията, университетите и ежедневната работа, а не само в отделни демонстрационни проекти.