Омбудсманът на Република България Велислава Делчева заяви, че институцията има готовност да следи за дискриминация при използването на изкуствен интелект, но за целта са необходими законови правомощия. Тя отправи това искане по време на конференция в София, посветена на влиянието на изкуствения интелект върху основните права.

Според Делчева изкуственият интелект все по-често се използва както от публичните институции, така и от частния сектор. Затова е нужна нормативна рамка, която да осигури контрол и защита от дискриминационни решения. Тя предупреди, че е много възможно да се стигне до дискриминация.

Като пример омбудсманът посочи случай в Нидерландия, при който хиляди граждани са останали без социална помощ заради критерия гражданство. Според нея подобни случаи показват, че автоматизираните системи не могат да се приемат за напълно неутрални, когато решенията им засягат достъпа до социални права, здравеопазване или други обществени услуги.

В представената позиция се предвижда България да приеме законодателство, което да даде на омбудсмана правомощия да наблюдава институциите, използващи изкуствен интелект. При липса на съответствие с изискванията трябва да има и санкции.

В конференцията участва и хуманоидният робот Робърт. Той представи възможностите на роботите в публичната администрация и заяви, че те могат да следят процесите обективно, да подават сигнали за подозрителни действия и да ограничават човешкия фактор при обработката на данни.

Латвийският омбудсман Карина Палкова посочи, че в страната вече има нормативна уредба за използването на изкуствен интелект. В болниците системи с изкуствен интелект се използват често, а правозащитният контрол включва проверка дали се спазва приоритетът на малките деца, бременните жени и хората с увреждания.

Дискусията постави акцент върху необходимостта технологичните решения да бъдат проследими и подлежащи на човешки контрол, когато могат да повлияят върху права и услуги. В края на конференцията Робърт заяви, че ще се оттегли, когато времето за това настъпи.