Проектът Virtual Innovation Consortium (VIC) има за цел да подготви ново поколение професионалисти и изследователи в областта на нововъзникващите технологии. В основата му е идеята, че Европа има недостиг от висококвалифицирани специалисти, които могат да работят едновременно с виртуална реалност, изкуствен интелект и киберсигурност. За проф. Романо обаче проектът не е само техническо обучение – той иска да изгради експерти, които разбират и човешките последици от технологиите. Затова студентите изучават не само технически дисциплини, но и етика, право, икономика и социално въздействие на иновациите. Важен акцент е и мултидисциплинарната работа – хора от различни области си сътрудничат, за да се роди креативност и човешките ценности да останат в центъра.

VIC включва три координирани магистърски програми в университети в Испания, Португалия и Италия. Те са разработени съвместно, но всяка води до самостоятелна диплома. Обучението включва съвместни онлайн модули и ежегодно лятно училище на ротационен принцип. Студентите работят с високопроизводителни компютри, устройства за виртуална реалност като Meta Quest и смартфони за мобилни AR приложения, а в италианския университет UNINT – и с роботи като NAO и Unitree G1. Така те не само чуват за технологиите, но и работят с тях пряко, изучавайки социалната роботика и взаимодействието човек–робот.

Завършилите програмата няма да бъдат просто потребители на XR технологиите. Те ще могат да ръководят процесите по внедряване на иновации в своите професионални области – например лекар или инженер ще съчетава експертните си знания с разбиране за изкуствения интелект, защитата на данните и киберсигурността. Програмата не замества професионалната квалификация, но дава умения за информирани решения и ефективна работа в мултидисциплинарни екипи.

Моделът на VIC може да бъде разширен и към други университети, включително български – това е напълно в духа на проекта. Според проф. Романо балансът между общата рамка и спецификата на всяка държава е една от силните страни на инициативата.

Проектът получи престижния знак STEP Seal на Европейската комисия. Следващата цел е разширяване на мрежата със компании, международни стажове за студенти и по-активно участие на бизнеса в учебния процес. Според проф. Романо академичните програми не могат да останат непроменени, докато технологиите и пазарът на труда се развиват толкова бързо.

Попитан коя област ще претърпи най-голяма трансформация през следващите десет години, той посочва взаимодействието между човека и компютъра. Начинът, по който потребителите общуват с дигиталните технологии, ще се промени коренно – чрез преносими устройства, разговорни интерфейси, сензори и потапящи виртуални среди. Тази промяна обаче е неразривно свързана с изкуствения интелект и киберсигурността, защото AI поставя предизвикателства пред защитата на личните данни, но и дава мощни инструменти на специалистите по сигурност.

Относно законодателството проф. Романо смята, че обществото и регулациите не успяват да се развиват със скоростта на технологиите. Европа направи пионерска стъпка с AI Act, но истинското предизвикателство е прилагането и актуализирането на правилата. САЩ и Китай регулират AI, но са по-склонни да оставят пространство за бързо развитие заради националната конкурентоспособност. Европа трябва да докаже, че защитата на основните права и технологичното лидерство могат да вървят заедно.

По въпроса за границата между автоматизация и човешки контрол той подчертава, че няма универсална граница. Все повече хора разчитат на AI при вземането на решения, затова са нужни професионалисти, които гледат на технологиите през етиката, правото, психологията и културата. Основният принцип за него е прост – човекът винаги трябва да остане в центъра.

AI променя и дезинформацията – увеличава мащаба на фалшивото съдържание. Компаниите, които разработват AI, и социалните мрежи трябва да поемат по-голяма отговорност, но най-важният отговор е културен – да развием критичното мислене у хората.

Европа все още може да се конкурира със САЩ и Китай, но трябва да третира AI като стратегически приоритет и да инвестира решително. Според проф. Романо вече навлизаме в епоха на виртуални асистенти и дигитални колеги. Той отбелязва, че младите хора използват чатботове за емоционална подкрепа, а на пазара се появяват и така наречените deathbots – дигитални копия на починали хора. Това поставя тежки етични и психологически въпроси.

Съветът му към младите хора е да не спират да учат. Технологиите остаряват бързо, но образованието дава критично мислене и инструменти за адаптация. Непрекъснатото учене е най-добрият начин човек да остане активна част от технологичната трансформация, вместо да бъде застигнат от нея.