Реалният контекст

Атаката срещу два търговски кораба на около 70 морски мили източно от Бяла постави България в необичайна ситуация. Плавателните съдове бяха поразени с морски и въздушни дронове, единият потъна, а съдбата на част от екипажа остана неизвестна. Българските институции реагираха със спасителна операция, издирване и координация между военните и гражданските структури.

След първоначалната реакция обаче възникна по-трудният въпрос: какво можеше да направи България освен да установи, че е извършена атака? Отговорът не се свежда до простото отвръщане на удара.

Изключителна икономическа зона, не териториални води

Инцидентът е станал в българската изключителна икономическа зона, а не в териториалното море. Това е ключово. Изключителната икономическа зона не е продължение на държавната територия. България има суверенни права и юрисдикция, свързани преди всичко с природните ресурси, икономическата дейност, опазването на морската среда и други изрично определени от международното право въпроси. Другите държави запазват свободата на корабоплаването и полетите. Затова не може автоматично да се приеме, че всеки чужд военен или разузнавателен апарат в българската изключителна икономическа зона може да бъде атакуван от България. Тук е разликата между изключителна икономическа зона и териториално море.

Безсилна ли е била България

Фактът, че атаката е извършена в изключителната икономическа зона, не означава, че България е можела единствено да констатира последствията. Държавата е имала пълно основание да мобилизира спасителни сили, да защити екипажите, да предотврати замърсяване и да организира ликвидиране на последствията.

Паралелно с това е можело да бъде проведена много по-мащабна операция за събиране и съхраняване на доказателства: радарни записи, данни от военни и граждански сензори, траектории на дроновете, електронни сигнали, сателитни изображения, отломки, записи от корабите, данни от системите за автоматична идентификация, свидетелски показания и точни данни за мястото и времето на ударите. Това вече не е само спасителна операция, а разследване на международен морски инцидент с потенциално военно измерение.

Военни кораби и самолети

България е можела да изпрати военни кораби и самолети за наблюдение, разузнаване, спасителни действия и защита на корабоплаването. Но трябва да се прави важна разлика. Едно е да изпратиш кораб или самолет, за да наблюдаваш района и да защитаваш цивилното корабоплаване. Съвсем друго е да изпратиш военни средства, за да унищожат предполагаемия извършител. Второто поставя въпроса за употребата на сила, за която международното право определя много по-висок праг.

Сваляне на дрон

Един от най-сложните въпроси е можела ли е България да свали дрон, който атакува кораб. Ако дрон непосредствено застрашава живота на хората и атакува граждански кораб, държавата би могла да предприеме мерки за защита на човешкия живот. Дали това включва използване на военна сила зависи от конкретните обстоятелства: какъв е дронът, кой го управлява, каква е непосредствената заплаха, има ли друга възможност за предотвратяване на удара и има ли достатъчно основания да се приеме, че става дума за въоръжено нападение срещу България. Ако бъде установено, че държавен въоръжен апарат извършва атака и че тя представлява въоръжено нападение срещу България, може да възникне въпросът за правото на самоотбрана по международното право. Но самият факт, че атаката се случва в българската изключителна икономическа зона, не дава автоматично такова право.

Превенцията е най-голямата възможност

Според анализа същинският въпрос не е дали България е можела да започне военен конфликт заради двата кораба, а дали е можела преди атаката да разполага с по-добра система за наблюдение и предупреждение на търговското корабоплаване. В Черно море вече има поредица от инциденти с търговски кораби. При подобна обстановка България би могла да развие по-системна схема за морско и въздушно наблюдение, ранно предупреждение към търговските кораби, обмен на разузнавателна информация, наблюдение на рисковите маршрути, координация между ВМС, ВВС, Морската администрация и службите и постоянна готовност за реакция при атака. Това не би гарантирало предотвратяването на удара, но би увеличило вероятността корабите да бъдат предупредени, а България да разполага с информация още в първите минути.

НАТО и международните механизми

Членството в НАТО не означава автоматично задействане на колективната отбрана при всеки инцидент в българската изключителна икономическа зона. Член 5 се отнася до въоръжено нападение срещу съюзник при условията на Северноатлантическия договор. Съществува обаче и член 4, който позволява на държава членка да поиска консултации, когато според нея териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени. България би могла да поиска съюзническа информация, наблюдение и координация. Това не означава, че НАТО трябва да влезе във война. Разликата е огромна.

България е можела да постави въпроса и пред НАТО, Европейския съюз и Международната морска организация. Целта би могла да бъде създаването на общ механизъм за наблюдение, предупреждение, координация, спасителна реакция и разследване. Това би било значително по-защитима позиция от едностранно военно действие. Особено важно е, че засегнатите кораби са чуждестранни търговски плавателни съдове, а при международното корабоплаване значение има и държавата, под чийто флаг плава корабът.

Кой има право да разследва

Международното морско право предвижда механизми за разследване и преследване на определени незаконни действия срещу безопасността на корабоплаването. Това обаче не означава, че България автоматично получава право да задържи всеки кораб или човек, когото подозира. Международното право поставя правила за юрисдикцията, държавата на знамето и международното сътрудничество. Затова доказателствата са толкова важни. Колкото по-добре бъде документиран един инцидент, толкова по-силна става позицията на държавата при последващи дипломатически или правни действия.

Можеше ли България да отвърне на удара

Ако бъде доказано, че зад атаката стои чужда държава, това само по себе си не означава автоматично право България да нанесе ответен военен удар. Трябва да се установи какво точно се е случило, кой е извършителят и дали атаката може юридически да бъде квалифицирана като въоръжено нападение срещу България. При самоотбрана съществуват и принципите на необходимост и пропорционалност. Между твърдението, че чужд дрон е ударил търговски кораб в българската изключителна икономическа зона, и твърдението, че България има право да атакува военни обекти на държавата, от която идва дронът, има огромна правна дистанция. Тази дистанция често се пропуска в публичния дебат.

Обратната теза също е погрешна

Твърдението, че България не е могла да направи нищо освен да спасява моряците, също не е правилно. Страната е имала реални възможности в поне четири направления. Първо, наблюдение – увеличаване на морското и въздушното наблюдение в рисковите райони. Второ, предупреждение – създаване на механизъм за незабавно информиране на търговските кораби за потенциална опасност. Трето, международна координация – използване на механизмите на НАТО и ЕС за обмен на информация, наблюдение и оценка на риска. Четвърто, разследване – максимално бързо събиране на доказателства от радарни записи и сателитни изображения до отломки, записи от корабите и свидетелски показания. Това са реални инструменти, които не изискват необоснована военна ескалация.

Най-силният ход може да е доказателството

Парадоксално, най-силният отговор не е непременно военен. Ако България успее да установи кой е извършителят, откъде са дошли дроновете, как са се движили и кой ги е управлявал, държавата ще разполага с много по-силна позиция за дипломатически, правни и съюзнически действия. В момента именно това липсва. Има атакувани кораби, загинали или изчезнали моряци, материални щети и нападение в българската изключителна икономическа зона. Но все още няма публично установен извършител. Украйна твърди, че атаката е руска. Русия отрича. Българските власти не са потвърдили нито една от двете версии. Докато това не се промени, всяко категорично твърдение кой трябва да бъде атакуван или наказан би изпреварило доказателствата.

Изводът

Случаят край Бяла показва неприятен парадокс. Българската изключителна икономическа зона е българска от гледна точка на определени права и юрисдикция, но не е българска територия в смисъла на сухоземната територия или териториалното море. Затова България не е имала неограничено право да използва сила срещу всеки предполагаем нападател. Но това не означава, че държавата е била ограничена до ролята на спасителна служба. Тя е можела да наблюдава, предупреждава, събира доказателства, да поиска съюзническа помощ, да постави въпроса в НАТО и ЕС и да настоява за международен механизъм за защита на гражданското корабоплаване. Въпросът не е само какво е можела да направи България след първия удар, а какво трябва да направи сега, за да не се окаже отново в същата ситуация при следващия. Ако нападенията срещу търговски кораби в Черно море продължат, реакцията „спасихме хората и установихме щетите“ постепенно ще се превърне от кризисна реакция в модел. Държава, която има претенции да защитава своята морска сигурност, трябва да има не само спасителен план, но и план за предупреждение, възпиране, наблюдение и доказване на извършителя.