Изварата може да бъде част от хранителен режим, насочен към сърдечното здраве, но няма доказателства, че ежедневната ѝ консумация сама по себе си понижава кръвното налягане, подобрява еластичността на кръвоносните съдове или предотвратява атеросклероза. Ефектът зависи от вида на продукта, размера на порцията и цялостното меню.

Кардиологичните препоръки акцентират върху хранителните модели, а не върху отделни храни или хранителни вещества. Една порция извара е добър източник на белтъчини, калций, фосфор, витамин B12 и селен. Половин чаша нискомаслена извара (около 113 г) дава приблизително 14 г белтъчини и 81 калории, но и около 20% от дневната стойност за натрий. В 100 г извара с 2% масленост има около 11 г белтъчини, 103 мг калций, 148 мг фосфор и 120 мг калий. Магнезият е сравнително малко, затова изварата не е изключително богат източник на калий и магнезий, както понякога се твърди.

За сърцето по-важен от етикета „нискомаслена“ често е съдържанието на сол и натрий. Различните марки се различават значително. Препоръчителният дневен прием на натрий е до 2300 мг, а оптималната цел за повечето възрастни е до 1500 мг. По-високият прием може да повиши кръвното налягане, особено при чувствителни към солта хора.

Нискомаслената извара може да е практичен избор, когато замества по-мазни сирена или преработени храни, но това не означава автоматично намаляване на „лошия“ холестерол. Наситените мазнини повишават LDL холестерола и е добре да бъдат заменяни с ненаситени. При пълномаслените продукти наситените мазнини са повече.

Систематичните прегледи за млечните продукти и сърдечно-съдовия риск не дават еднозначен резултат. Някои наблюдателни проучвания свързват умерената консумация на сирене с неутрален или по-нисък риск, но те не доказват причинно-следствена връзка и не се отнасят конкретно до изварата. Няма клинично доказателство, че изварата възстановява еластичността на съдовете или предпазва от атеросклероза.

Практичният извод: изварата да се избира според натрия и наситените мазнини и да се вписва в меню с повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и източници на ненаситени мазнини. При високо кръвно налягане или бъбречно заболяване решаващи са общият прием на натрий и индивидуалните медицински препоръки, а не една конкретна храна.