Избирателната активност на парламентарните избори в Израел достигна 77,7% от имащите право на глас. Това е най-високото участие от 1999 г. и с малко над 7 процентни пункта повече спрямо вота през 2022 г. Право на глас са имали над 7 милиона израелци.

Вотът беше първият национален вот след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалите войни в Газа и други части на Близкия изток. Кампанията на практика се превърна в оценка на управлението на премиера Бенямин Нетаняху, който е на власт с прекъсвания близо две десетилетия.

Израелците гласуваха за 120-местния Кнесет, като за съставяне на правителство са нужни поне 61 депутати. Екзитполовете дават между 50 и 51 места на блока около Нетаняху и между 51 и 52 места на опозиционния блок около бившия началник на генералния щаб Гади Айзенкот. Арабските партии според предварителните прогнози получават около 18 мандата.

Данните не са окончателни и могат да се променят при преброяването. Ако прогнозите се потвърдят, арабските партии ще могат да повлияят на съставянето на следващото правителство, въпреки че част от политическите сили вече са заявили, че не биха участвали в коалиция с тях.

Гади Айзенкот определи резултата като знак за „липса на доверие“ към Нетаняху. „Народът реши в полза на промяната“, каза той и обеща да сформира ново правителство. От лагера на Нетаняху не последва незабавно окончателно признание за загуба. Ликуд може да остане най-голямата отделна партия, но това само по себе си няма да е достатъчно за връщане на премиера начело на правителството.

След окончателните резултати президентът на Израел ще трябва да възложи мандат на политическия лидер с най-голям шанс да състави коалиция. Очакват се преговори, които могат да продължат седмици. При нов провал за формиране на мнозинство страната може да се насочи към нови избори, както се случи след поредица политически безизходици между 2019 и 2022 г.