След междинните избори демократите си осигуриха пълен контрол върху губернаторския пост и двете камари на щатските законодателни събрания в Аризона, Мичиган, Минесота, Невада, Пенсилвания и Уисконсин. Тези шест щата разполагат общо със 71 гласа в Избирателната колегия, което може да даде тласък на Националния междуправителствен договор за народния вот.

Договорът вече е приет от 18 щата и Вашингтон, окръг Колумбия, които контролират 222 от необходимите 270 гласа. Той предвижда участващите щати да дават своите гласове в Избирателната колегия на кандидата с най-много гласове в цялата страна, а не на победителя в съответния щат. Ако останалите пет щата с ново демократическо мнозинство се присъединят към Минесота, общият брой може да достигне 283 гласа и договорът да влезе в сила без промяна на Конституцията.

Подкрепата не е еднаква навсякъде. Губернаторите на Уисконсин и Пенсилвания са готови да обсъждат промяната, докато в Аризона няма ясна позиция, а в Невада подобна инициатива вече е срещала вето. Законодателните сесии тепърва започват и не е сигурно дали въпросът ще е сред основните приоритети.

Срещу идеята има консервативни организации, според които тя противоречи на Конституцията и подкопава замисъла на основателите. Възможни са политически и съдебни спорове, включително въпросът дали е нужно одобрение от Конгреса. Дебатът засилва значението на Избирателната колегия след изборите през 2000 и 2016 г.; ако промяната бъде приета, президентската кампания може да се води за всеки глас в страната, а не само в колебаещите се щати.