Христанов: Президентът трябва да е коректив, а не придатък на партиите
Иван Христанов, един от първите политици, обявили кандидатура за президент, влиза в надпреварата с посланието „Президентът на народа“. Той е политик и предприемач, бивш заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков и служебен министър на земеделието в кабинета „Гюров“.
Христанов обясни, че усилието за консолидиране на кандидати започнало още през юни миналата година. Проведени били разговори с политически формации, а ако не остане време за предварителни избори, е имало идея потенциалните кандидати да участват в публичен дебат. Той припомни предложението за дебат в Зала 3 на НДК пред хиляда души, където всеки заявил се кандидат да отстоява тезите си. Според него обаче в даден момент комуникацията между формациите се е скъсала и след серия политически заявления се стигнало до днешната ситуация.
Кандидатът обясни и избора на слогана „Президентът на народа“. По думите му подкрепящите го не се ограничават до т.нар. демократична общност. Той смята, че голяма част от президентите през последните 36 години са били дефинирани политически – независимо дали от управляващата партия или от опозицията – и това е намалявало авторитета на президентската институция, защото нерядко те са действали като изнесено пиар звено на парламента, кабинета или опозицията.
Според Христанов държавният глава трябва да бъде независим от управляващите и опозицията. „Има остра нужда от кандидат, който е доказано независим от управляващата партия и опозиция в парламента. Да не бъде придатък, а да бъде коректив“, заяви той. Именно такава вижда ролята на президентската институция.
Той коментира и случая с помилването на осъден човек. Според него няма достатъчно информация за категоричен извод. Христанов посочи три възможни обяснения: някой да се е застъпил за помилвания и да има неадекватно поведение от страна на вицепрезидента; човекът действително да е бил болен и помилването да е акт на милосърдие; или осъденият да е сътрудничил на службите. Основният проблем според него е липсата на публична информация – не се знае кой от трите варианта е верен. Затова настоя за по-голяма прозрачност около решенията за помилване. „Комисията към президента и самият подпис на президента трябва да бъдат полагани в условия на пълна прозрачност. България трябва да знае този подпис колко наистина тежи“, каза Христанов.