Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в Троян, в семейство на занаятчия. Още преди да започне да описва българския характер, той опознава живота отблизо – труд, навици, отношения между хората. През 1925 г. завършва Търговската гимназия в Свищов като първенец на випуска. Владее немски и френски. Две години по-късно започва да следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Студентството му не е безгрижно. Баща му вече не може да го издържа и Хаджийски работи като келнер, коректор в печатница и стенограф. Между 1932 и 1936 г. завършва и право, след което се установява като адвокат и журналист.

Един от малко известните факти е, че още през 1931–1932 г. прави проучване сред занаятчийската младеж в родния си Троян. Интересува го не абстрактният „народ“, а конкретният човек: кой чете, колко чете и какво избира. От началото на 30-те години публикува във „Философски преглед“, „Научен преглед“, „Кормило“ и „Изкуство и критика“. От 1937 г. системно пътува из страната и разговаря със занаятчии, селяни, работници и дребни търговци. Този теренен подход го отличава от авторите, които разсъждават за обществото само от кабинетите си.

Първият том на „Бит и душевност на нашия народ“ излиза през 1940 г. В него Хаджийски разглежда бита и психологията на българския селянин, отношенията в общността, труда, семейството и стремежа към самостоятелност. Втората част е публикувана посмъртно през 1945 г., а третата е изгубена.

Другият му голям труд, „Оптимистична теория за нашия народ“, събира студии, писани главно между 1937 и 1942 г. В него авторът не идеализира българите, но отказва и обясненията, че слабостите на обществото са вечни и непреодолими. Той пише: „В широка историческа проекция няма всъщност нисши и висши раси, велики и малки народи.“

Хаджийски се присъединява към Българската комунистическа партия през 1929 г. Политическата му дейност води до арести и условна присъда по Закона за защита на държавата. Въпреки това основната му работа остава насочена към разбирането на обществото, а не към партийна публицистика.

През есента на 1944 г. заминава като доброволец и военен кореспондент с българската армия. Загива край Власотинце, днес в Сърбия, ненавършил 37 години. За датата има разминаване: посочват се 3 и 4 октомври 1944 г.

Дъщеря му Мария Хаджийска по-късно цитира мисъл от неговата студия „Личности и характери“: „На нас не са ни нужни герои, защото те се появяват в кризисни времена, а мирен живот, в който няма нужда от героични саможертви.“ Самият Хаджийски обаче загива именно в едно от най-кризисните времена на XX век, оставяйки след себе си книги, които и днес се използват като ключ към българското общество.