Ив Монтан е сценичното име на Иво Ливи – роден на 13 октомври 1921 г. в Монсумано Терме, Тоскана, в семейство на италиански емигранти. Семейството се мести във Франция, когато е дете, и той израства в Марсилия. Училището остава рано зад гърба му, последват работа в пристанището, дребни професии и първи певчески изяви в марсилски заведения.

Пътят към професионалната сцена започва с решението да превърне гласа и присъствието си в професия. През 1944 г. Едит Пиаф го забелязва в парижкия театър „Мулен Руж“. Тя го включва в спектаклите си, помага му да изгради репертоар и сценичен образ. Двамата работят заедно до 1946 г., а срещата с Пиаф се оказва повратна точка.

На големия екран Монтан дебютира във „Вратите на нощта“ на Марсел Карне през 1946 г. Първоначално киното изглежда продължение на популярността му от мюзикхола, но постепенно той търси роли с по-голяма драматична тежест. Пробивът идва през 1953 г. със „Заплатата на страха“ на Анри-Жорж Клузо – напрегнат разказ за мъже, които превозват нитроглицерин по опасен път. Филмът го превръща в международно име и показва, че зад певческата харизма стои актьор с изразителна сдържаност.

През следващите десетилетия Монтан работи с режисьори като Ален Рене, Коста-Гаврас и Жан-Пиер Мелвил. Играе във „Войната е свършила“, „Червеният кръг“ и „Сезар и Розали“, а през 1986 г. се появява като Сезар Субейран в „Жан дьо Флорет“ и „Манон на извора“ на Клод Бери. Тези продукции го връщат в центъра на вниманието и му дават едни от най-запомнящите се роли в късния етап от кариерата му.

Паралелно с киното Монтан изгражда песенен репертоар, в който Париж, любовта, самотата и ежедневието звучат с еднаква сила. Сред най-познатите песни, свързвани с него, са „Падналите листа“, „Под небето на Париж“, „Велосипедът“ и „Моят въртележка“. Той не е просто изпълнител на мелодии, а сценичен разказвач – използва жест, походка и мимика, за да превърне песента в малък театър.

Личният му живот също е част от културната история на следвоенна Франция. През 1951 г. се жени за актрисата Симон Синьоре. Двамата остават една от най-известните артистични двойки на своето време, а професионалните им срещи включват сценични и филмови проекти.

Монтан не стои встрани и от обществените конфликти на епохата. През 1950 г. подписва Стокхолмския призив за забрана на ядреното оръжие. По-късно политическите му позиции му създават проблеми в Съединените щати и влияят върху отношенията му с част от левите среди, особено след разочарованието му от съветската политика. В архивно интервю той обяснява избора си така: „Би било глупаво да не се интересувам от проблемите около мен.“

През 1987 г. председателства журито на кинофестивала в Кан – признание за мястото му не само като звезда, но и като уважаван професионалист в киното. Ив Монтан умира на 9 ноември 1991 г. в Сенли, Франция, на 70 години. Оставя образ, който трудно се побира в една професия: певец с актьорска чувствителност, актьор с усет към песента и публична личност, превърнала собствения си път от марсилския мюзикхол до световната сцена в част от историята на европейската култура.