Хляб, зрелища и отложената сметка

Когато след няколко месеца на власт разликата между обещания и действителност стане очевидна, цените продължат да растат, а доверието намалява, управляващият потъва в мрачни мисли. После идва „гениалната“ идея: щом не може да даде хляб, властта може да поднесе зрелища. Размерът им зависи от въображението на премиера и екипа му.

Така се стига до внезапен арест на Борисов — без подготовка, без замисъл, дори без умисъл. Бързото, неумислено движение дава смесен резултат: възторг, радост, разочарование и присмех. Народът, в името на който е предприето всичко, преживява поредния спектакъл.

Сега ситуацията е подобна. Хората искат нещо да се случи с цените. Идват трудни есенни и мрачни зимни месеци, монополистите в тока и парното отново ще натискат населението, а възторгът се топи. На помощ отново идват зрелищата.

Операцията с останките на Самуил е великолепна. Народът има нужда от приповдигане, а всяко събитие, което подхранва патриотизъм и спомени за „горд и величав народ“, е прекрасно. Но когато телевизиите изпадат в телешки възторг, когато темата остава единствена и заглушава всички останали, а сценарият се преиграе, остава горчивото чувство, че пак се отвлича вниманието.

Разлика между двете събития има — и тя е голяма. Екипът на настоящия министър-председател много по-добре използва ресурсите на властта, по-добре създава сценарии и ги реализира. Ще има възторг, хоро и радост. А утре дизелът може да е с космическа цена заради война и политически решения. Реалността е отложена с няколко дни, а топлината на събитието ще храни позитивност.

После може да дойде чудото: цените да паднат, зимата да е мека, да открием златна жила и да станем емиратство. Днес е ден на неописуем възторг, който не бива да разваляме с тъпи въпроси за дизела и цената на живота. Такъв е сценарият — играйте си дадената роля.