Модерната треска за злато привлича стотици българи, които прекарват уикендите си в хладните реки с леген и лопата. Някога поминък, днес това се превръща в масова развлекателна дейност. Най-богатите на злато находища са в Източните Родопи около Арда и притоците ѝ, в Северозападна България по Огоста, в Централна България по Осъм и Росица, както и във Витошкия регион с река Палакария. По-голямата част от практикуващите се занимават с това заради любовта към природата и адреналина, а не с цел забогатяване. Обичайният улов за ден варира от няколко десети от грама до половин грам златен прах. Едри самородни късове попадат в ръцете на по-опитни търсачи, които познават речните завои и скални цепнатини, но за това са нужни стотици часове труд. Стартът в хобито е достъпен: основна тава струва 13-30 евро, сита и лопати 15-35 евро, преносима драга 60-175 евро, водоустойчиво облекло 40-100 евро, а импулсен металдетектор между 300 и 1300 евро. Ръчното промиване на злато от речни русла е напълно законно. Законът за подземните богатства изключва тази дейност от рестрикциите, затова не са нужни концесии или разрешителни. Забранено е обаче използването на тежка техника като багери и промишлени помпи. Не може да се копае в национални паркове, резервати или до хидротехнически съоръжения. Търсачите трябва да пазят чистотата на водата и да изземват наносни материали само в малки количества. При металдетекция трябва да се избягват археологически паметници, тъй като навлизането там е престъпление.