През зимните месеци единствената връзка между автомобила и пътя са четири петна с размер на човешка длан. Затова състоянието на зимните гуми не е въпрос на лична преценка, а на безопасност.

Най-важният показател е дълбочината на протектора. Критичната граница е 4 мм. Под нея каналите не отвеждат вода и киша, а рискът от аквапланинг рязко нараства. Ако в началото на сезона измерването показва около 4 мм, смяната не бива да се отлага.

Износването може да разкрие и скрити проблеми. Асиметрично, петнисто или по ръбовете износване обикновено говори за неправилен реглаж, компрометирано окачване или нередовно налягане. Дори дълбочината да изглежда в норма, такива гуми реагират непредсказуемо при спиране и резки маневри.

Физическите деформации изискват незабавна реакция. Издутини или "хернии" по страничния борд означават скъсана вътрешна корда. Такава гума не се ремонтира и може да се пръсне внезапно. Дълбоките напуквания по каучука, често от неправилно съхранение или стареене, също застрашават целостта на комплекта.

Много шофьори пренебрегват възрастта на гумата. DOT кодът на борда показва седмицата и годината на производство. С времето каучукът се втвърдява и губи еластичност. Дори при добър грайфер гума на над 5–6 години вече не дава нужното сцепление на заснежен път.

Зимните условия не прощават компромиси с материалите. Навременната диагностика на гумите остава най-добрата превенция срещу инциденти.