Жилищният пазар в Истанбул се променя под натиска на страха от земетресения. Купувачите все по-често отказват стари сгради в централните квартали и насочват търсенето си към по-ново строителство в периферията. Тенденцията се засилва след поредни инциденти със срутени постройки и заради растящото внимание към конструктивната устойчивост на жилищата.

Най-осезаема е промяната в централните райони Бешикташ, Шишли и Кадъкьой, където значителна част от жилищния фонд е на 50–60 години. Въпреки добрата инфраструктура и близостта до бизнес зоните купувачите поставят безопасността на сградата пред местоположението. Като предпочитани алтернативи се открояват Башакшехир, Бахчешехир, Арнавуткьой и Бейликдюзю в европейската част на Истанбул, както и Картал, Пендик и Курткьой в азиатската. Тези райони привличат с по-нови комплекси, паркоместа и подобряващи се транспортни връзки.

Промяната в нагласите съвпада със спад на сделките със съществуващи жилища. През първите осем месеца на 2026 г. продажбите на имоти втора ръка в Турция намаляват с 9,2% на годишна база до 642 135, докато при новото строителство понижението е едва 1,4%, до 308 394 сделки. Тези данни се отнасят за цялата страна, не само за Истанбул, и не могат да бъдат обяснени единствено със сеизмичния страх, но показват по-слаба активност при препродажбите.

Допълнителен натиск върху стария фонд оказват разходите за ремонт и поддръжка. Амортизирани инсталации, проблеми с асансьори, покриви и фасади увеличават инвестициите след покупка. В централните квартали недостигът на паркоместа също влияе на избора.

Проучване, публикувано през декември 2025 г., потвърждава, че сеизмичният риск вече оказва измеримо влияние върху цените на имотите в Истанбул. След разрушителните земетресения през февруари 2023 г. цените на жилищата и наемите са растели по-бавно в кварталите с по-висок риск в сравнение с по-безопасните райони. Жилищата, построени преди въвеждането на строителните норми от 2007 г., се продават със значително по-голяма отстъпка в рисковите зони спрямо по-новите имоти.

След срутването на част от седеметажна сграда в истанбулския район Малтепе на 8 октомври 2026 г. вниманието отново се насочва към обновяването на стария жилищен фонд и към програмите за градска трансформация. Купувачите вече обръщат по-голямо внимание на годината на строителство, използваните материали, конструктивното състояние и възможните разходи за укрепване. Възрастта на сградата обаче не е достатъчен показател за безопасност, тъй като значение имат качеството на изпълнение и спазването на строителните изисквания.

Така жилищният пазар в Истанбул се разделя не само според локация и цена, но и според оценката на сеизмичния риск. За собствениците на стари жилища това означава по-продължителни продажби и натиск за ценови отстъпки, докато новите и конструктивно надеждни сгради получават предимство при привличането на купувачи.