Илиян Ангелов потърсил помощ в клиника в Майнц, след като не можел да говори и да ходи нормално. Той наскоро се бил преместил от България в Германия и работел на непълно работно време, но нямал здравна застраховка. В болницата първо трябвало да изясняват кой ще поеме разходите. Мъжът бил лекуван няколко дни заради усложнение от диабет, а сметката възлизала на около 5000 евро. Ангелов възнамерявал да я изплати на вноски, докато си намери редовна работа и сключи осигуровка.

Подобни случаи натоварват сериозно германските клиники. В спешното отделение на болницата в Трир годишно се лекуват около 30 000 пациенти, като средно 50 от тях са без здравна застраховка. Броят им изглежда малък, но лечението им е скъпо. Една пациентка с рак, която нямала застраховка, починала по време на лечението, а разходите достигнали 150 000 евро. Жената нямала постоянен адрес и не можело да се установи защо не е била осигурена, а социалните служби отказали да платят.

Директорът на болницата Йоханес Шрьодер посочва, че годишният дефицит заради пациенти без застраховка достига до 500 000 евро. Този проблем не е само за клиниката в Трир. Андреас Вермтер, изпълнителен директор на Асоциацията на болниците в Райнланд-Пфалц, заявява, че политиците носят отговорност и настоява за създаването на компенсационен фонд, от който да се финансират услугите за хора с неясен или липсващ застрахователен статут.

Клиниките вече харчат допълнително, за да проверяват дали пациентът наистина няма право на здравна осигуровка. Те изпращат писма до социалните служби, органите по убежището и чуждестранни застрахователи, а за пациентите подават заявления. Според Шрьодер това е допълнителен разход, с който биха могли да наемат медицински персонал. Той иска намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процедурите, като държавните органи първо да поемат финансовия риск. Въпреки всичко подчертава, че лечението е еднакво за всички и никой не прави разлика по произход или застрахователен статус.