На фона на обезлесяването, климатичните промени и разрастващата се човешка дейност все повече животни и растения са застрашени. Сред тези мрачни прогнози обаче има и светлина – труднодостъпните планински райони, варовиковите и карстовите хълмове действат като естествени убежища за редки видове.

Поради стръмния релеф и ограничената човешка намеса тези места съхраняват необичайно богато биоразнообразие. Изолацията им не само ограничава земеделието, сечта и лова, но и позволява на организмите да се развиват самостоятелно в продължение на дълги периоди. Така се формират висок дял ендемити, а цели екосистеми функционират като природни „капсули на времето“.

Особено ценни са пещерите, скалните цепнатини и гористите склонове, които приютяват редки прилепи, земноводни, влечуги и растения. Някои от тези видове все още не са описани от науката.

Малките и изолирани популации обаче са силно уязвими. Дори загубата на ограничена площ може да унищожи значителна част от световната популация на даден вид. Основните рискове идват от добива на варовик и полезни изкопаеми, разширяването на земеделските площи, обезлесяването, инфраструктурните проекти и климатичните промени. Много от тези райони остават извън защитените територии.

Ето защо експертите настояват за бързо картографиране и подробно проучване на тези екосистеми, преди човешката дейност да ги промени необратимо. Откритията показват колко непълни са все още познанията ни за биоразнообразието на планетата.

Изолираните природни „крепости“ може да са решаващи за оцеляването на редица редки видове. Но тяхната недостъпност сама по себе си вече не е достатъчна защита. Следващата важна стъпка е да бъдат опазени, преди уникалните им обитатели да изчезнат още преди науката да успее да ги проучи.