Управленска дезориентация, остър дефицит на компетентност и липса на адекватна визия за реалните проблеми на България – това демонстрираха управляващите през първите сто дни от съставянето на кабинета „Радев“. Въпреки пълния политически и медиен комфорт, те не показват потенциал да изпълнят предизборните си обещания и да оправдаят очакванията, които сами създадоха.

Свидетели сме на застой по Брежневски – безсмислено набиване на крак по плаца. Управленската програма е еклектичен сбироток от фейсбук „съображения“ и мерки тип „на когото каквото му хрумне“. Потвърждава се и известната политическа аксиома, че колкото по-неспособно е едно управление да решава реалните проблеми, толкова по-радикални идеи за промени в Конституцията предлага, за да имитира дейност.

Остро трябва да се критикува и лакейската линия в угода на Кремъл, заради която бяха публично похвалени от Москва. Пред България се задават тежки кризи, а мрачните спомени от жанвиденовите времена могат да бъдат съживени. Добре, че поне ЕС и НАТО, както и въведената единна европейска валута, служат като политически и икономически борд и не позволяват да ни превърнат в евразийско гето.

Но България е обречена да изгуби още историческо време в този застой. Авторът не е оптимист.