На 4 ноември 1979 г. ирански студенти и революционни активисти превземат посолството на САЩ в Техеран. Първоначално са задържани десетки хора: според едни хронологии около 90 души, включително 63 американци, а според американски архивни данни 66 американски служители и граждани, като 52-ма остават в плен до края на кризата. Разликите идват от първоначалното преброяване и последвалите освобождавания.

Акцията се случва месеци след Ислямската революция, свалила шаха Мохамед Реза Пахлави. На 22 октомври 1979 г. САЩ допускат шаха на своя територия за медицинско лечение. Революционните сили виждат в това доказателство, че Вашингтон може отново да го подкрепи политически, и настояват той да бъде върнат в Иран за съд. Макар първоначалният щурм да е организиран от студенти, той получава подкрепа от аятолах Рухолах Хомейни и новата иранска власт. Така краткотрайното превземане се превръща в международна криза, продължила 444 дни; според Националния архив на САЩ то е използвано и за консолидиране на подкрепата около новия политически ред в Иран.

На 19 и 20 ноември 1979 г. са освободени 13 души, сред които жени и афроамериканци. На 11 юли 1980 г. е освободен и Ричард Куин, който страда от множествена склероза. Останалите 52-ма американци продължават да бъдат държани в плен. Президентът Джими Картър заявява, че САЩ няма да се откажат от усилията за освобождаването им.

Вашингтон замразява ирански активи и налага икономически и политически мерки. На 24 април 1980 г. САЩ предприемат операция „Орлов нокът“ за освобождаване на заложниците. Мисията е прекратена заради технически проблеми и лоши условия в пустинята; при сблъсък между транспортен самолет и хеликоптер загиват осем американски военнослужещи. Провалът нанася тежък удар върху президентството на Картър и остава един от най-запомнящите се моменти в кризата.

Алжир посредничи при финалните преговори, довели до Алжирските споразумения, подписани на 19 януари 1981 г. На 20 януари, минути след встъпването в длъжност на Роналд Рейгън, 52-мата заложници са освободени. Така приключва кризата, започнала с превземането на посолството 444 дни по-рано.

Случаят променя американската политика към Иран, прекъсва дипломатическите отношения между двете държави и оставя трайно наследство на взаимно недоверие. В САЩ кризата се превръща в символ на слабостта на администрацията на Картър, а в Иран – в един от основополагащите митове на революционната власт.