Народното събрание одобри на първо четене внесения от „Възраждане“ законопроект за българския език. Той получи 153 гласа „за“, а депутатите от ДПС не участваха във вота. Целта на текстовете е да създадат обща правна рамка за държавната политика към българския книжовен език и да уредят използването му в публичната сфера.

Вносителите обясняват, че изисквания за българския език вече има в над 100 закона, но липсват единни правила, координация и ясен механизъм за отговорност при нарушения. Проектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика, нито правото гражданите да използват други езици в частния си живот.

Задължителна употреба на български книжовен език се предвижда в държавната и местната администрация, правосъдието, образованието, здравните услуги, националната сигурност, обществения ред и отбраната. Изискването обхваща и международните събития в България, които трябва да се организират на български, като при нужда се осигурява превод. Правилата важат и за публични надписи, съобщения и обозначения върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица. Транслитерация на латиница ще е допустима под текста на кирилица, а чужд език ще се допуска при специален закон или когато употребата му е свързана с търговска или туристическа дейност.

За обществените доставчици на медийни услуги се предвижда програмите да се излъчват на български книжовен език при изключенията в Закона за радиото и телевизията. Държавата трябва да насърчава специализирани предавания, рубрики и материали за българския език и писмеността. Предвижда се още държавен стандарт за българската форма на кирилицата, който да се използва от държавната и общинската администрация, както и условия за разработване и разпространение на български шрифтове. Изисквания ще има и към техническите и програмните параметри на електронните и мобилните устройства на българския пазар, така че да поддържат и изобразяват българските кирилски знаци.

Към Министерския съвет се предлага Консултативен съвет за българския език с представители на научните, образователните и културните среди. Той ще координира институционалната политика, ще предлага мерки за развитие на езика и ще изготвя годишен доклад за състоянието на езиковата среда. Решенията му ще са с препоръчителен характер и органът няма да има самостоятелни контролни правомощия.

Нарушенията ще се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Конкретните размери на глобите не са записани в законопроекта, а трябва да бъдат определени с подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.

По време на дебата Димитър Здравков от „Прогресивна България“ постави въпроса дали да не се промени и заглавието на закона. Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС подкрепи необходимостта от закон, но посочи, че текстовете могат да бъдат подобрени между първо и второ четене. Предложенията за промени ще се приемат до три седмици, след което законопроектът трябва да бъде разгледан и гласуван на второ четене. Одобрението на първо четене не означава, че законът вече е в сила.