През 2008 година Барселона търси нов старши треньор след ерата на Франк Райкард. Вътрешният подбор в ръководството поставя Жозе Моуриньо като основен фаворит. При първоначалното гласуване в борда на директорите португалският специалист събира най-много гласове, докато Пеп Гуардиола не получава нито една подкрепа. Мануел Пелегрини, който тогава прави силен сезон с Виляреал, получава три гласа.

Клубът установява директен контакт с Моуриньо. Представители на Барселона пътуват до Галисия за среща с него. На разговорите присъства бившият вицепрезидент Марк Ингла, а спортният директор Чики Бегиристайн е трябвало да присъства, но не успява да стигне навреме заради логистични проблеми. Въпреки преднината на Моуриньо във вота, крайното решение не се взема само от него.

Президентът Жоан Лапорта се вслушва в мнението на Йохан Кройф и Чики Бегиристайн, които категорично подкрепят кандидатурата на Гуардиола. Този избор променя завинаги историята на Барселона. Моуриньо е имал огромно желание да се върне на „Камп Ноу“, където преди това е работил като асистент и преводач на Боби Робсън и Луис ван Гаал. Вместо това той поема Интер, постига исторически триумфи, а след това оглавява Реал Мадрид. Така пътищата му с Барселона се пресичат отново, но вече като съперници, и се ражда едно от най-ожесточените противостояния в модерния футбол.