Ограничено строителство спрямо населението

България е сред държавите в Европа с най-ниска интензивност на жилищното строителство през последното десетилетие. В периода 2016 – 2025 г. в страната са завършени 26,2 жилища на 1000 души население, което я подрежда на 17-о място сред 21 европейски пазара, включени в сравнението. По-слаб резултат отчитат само Великобритания с 23,9, Унгария с 18,2, Испания с 16,4 и Португалия с 15,7 жилища на 1000 души.

Румъния и Централна Европа строят повече

Съседна Румъния е завършила 636 310 жилища за същия десетгодишен период, или 32,9 на 1000 души население – с около 26% повече от показателя за България. Румъния се нарежда близо до Германия с 33,6, Словакия с 34,4 и Чехия с 31,5 жилища на 1000 души.

Още по-висока строителна активност е отчетена в Полша с 55,2 жилища на 1000 души, във Франция с 52,8, в Нидерландия с 39 и във Финландия с 62,8. Това означава, че спрямо населението във Финландия са построени близо 2,4 пъти повече жилища, отколкото в България.

Нисък обем не значи непременно недостиг

Данните сочат съществени различия в темповете на обновяване и разширяване на жилищния фонд в Европа. Ниският брой завършени жилища спрямо населението обаче не означава непременно недостиг на имоти, тъй като върху пазара влияят и демографските промени, миграцията, броят на необитаваните жилища и концентрацията на търсенето в големите градове.

Строителството поскъпва значително

Строителният сектор в България е изправен и пред сериозно увеличение на разходите. Между 2010 и 2024 г. цените на строителната продукция при новите жилищни сгради у нас са нараснали със 145% при средно увеличение от 56% за Европейския съюз. Това поставя страната сред държавите с най-силно поскъпване на жилищното строителство през периода.

На европейско равнище секторът също изпитва затруднения. Инвестициите в строителството са намалели с 2,1% в реално изражение през 2025 г. след спад от 2,5% през предходната година. Сред основните причини са високите строителни разходи, ограниченият достъп до финансиране и предпазливостта на инвеститорите. За 2026 г. се прогнозира умерено възстановяване на строителните инвестиции в Европа с 2,7%, включително постепенно оживление при изграждането на нови жилища.

Сделките с имоти се охлаждат

Междувременно жилищният пазар в България показва признаци на охлаждане при сделките. Броят на продадените жилища през второто тримесечие на 2026 г. е намалял с 18,1% на годишна база. Спадът е третият най-голям сред държавите от ЕС, включени в статистиката, след Люксембург и Хърватия.

Така българският жилищен пазар се характеризира с относително нисък обем на завършеното строителство спрямо населението през последното десетилетие, значително поскъпване на строителните дейности и отслабване на активността при покупко-продажбите през 2026 г.