Жилбер Беко е френски изпълнител, който превръща концерта в театрално и музикално преживяване. Роден е на 24 октомври 1927 г. в Тулон като Франсоа Сили. Още от детството си се занимава с музика, а по-късно учи в Консерваторията в Ница. По време на Втората световна война се включва в съпротивата, а след войната музиката се превръща в негов основен път.

В началото работи като пианист на Жак Пилс и заедно с него създава „Je t’ai dans la peau“, изпълнена от Едит Пиаф. След това започва самостоятелни записи и се утвърждава като изпълнител. През 1954 г. дебютира в парижката „Олимпия“, която тогава отново отваря врати. Между 1954 и 1977 г. се появява там повече от 30 пъти и името му остава трайно свързано с френския мюзикхол. Заради сценичната си енергия публиката го нарича „Мосю 100 000 волта“.

Репертоарът му събира градски истории, любовни признания и песни за раздяла. Сред най-известните са „Et maintenant“, „Je t’appartiens“, „Nathalie“, „L’important c’est la rose“, „Les Marchés de Provence“, „Dimanche à Orly“ и „Quand il est mort le poète“. Много от тях живеят и извън Франция: „Et maintenant“ става международно известна като „What Now My Love?“, а „Je t’appartiens“ – като „Let It Be Me“. Песни на Беко изпълняват Франк Синатра, Елвис Пресли и други големи имена. Самият той пее на шест езика и в една година изнася 249 концерта.

Творческите му партньорства също оставят следа. Работи с Пиер Деланоа, Луи Амад и Морис Видален, а по-късно си сътрудничи с Нийл Даймънд, включително по песните „Love on the Rocks“ и „September Morn“. Беко не се ограничава само с песен: композира операта „L’Opéra d’Aran“, поставена в Париж, и мюзикъла „Roza“, който достига до Бродуей, но остава на сцената само 12 представления. Той не се страхува от трудности и казва, че именно в сложни ситуации се чувства най-добър.

Жилбер Беко умира на 18 декември 2001 г. в Париж на 74-годишна възраст. Оставя песни, които продължават да звучат на различни езици и в различни версии. Най-точният спомен за него остава сценичната му енергия, пианото и умението да кара публиката да усеща всяка нота като движение.