Смъртта на владетел в Древен Египет може да е означавала и смърт за част от хората, които са му служили. Нов анализ на останки от Абидос подкрепя хипотезата, че в началото на династичния период придворни са били убивани и погребвани край царските гробници, за да продължат да служат на фараона в отвъдното.

Изследвани са 46 черепа на хора, погребани близо до гробниците на царете Джер и Джет и на Мернейт. Трите комплекса са край древния свещен град Абидос, северно от Луксор, и се свързват с владетели от Първата династия, започнала преди около 5000 години.

При 18 от черепите са открити травми, които вероятно са причинили смъртта. Сред тях има линейни фрактури – счупвания, получени при удар на черепа в голям предмет или при удар с такъв предмет. Според изследователката Розелин Кембъл линейните фрактури възникват, когато черепът се удари в сравнително голям предмет или бъде ударен с него; заради заоблената форма на черепа силата на удара се разпределя по черепния свод. Такива травми могат да доведат до вътрешни увреждания, кръвоизлив и бърза загуба на съзнание. Не е установено обаче какъв точно предмет или оръжие е използван, нито има категоричен извод за начина, по който са загинали всички погребани около царските гробници.

Хипотезата не е нова. Когато археологът Флиндърс Питри разкопал района в началото на XX век, той предположил, че стотиците допълнителни гробове принадлежат на хора от царския двор. Според него те са били принесени в жертва след смъртта на владетеля, но липсата на доказателства за смъртоносни травми оставила тезата спорна повече от век.

Кембъл е използвала съвременни съдебномедицински методи, за да преразгледа останките. Повечето от откритите от Питри човешки останки били повторно погребани, но 46 черепа са запазени и по-късно изследвани. Според египтолога Якобус ван Дайк от университета в Гронинген изследването е важен аргумент в полза на тезата, че жертвоприношения на слуги действително са съществували в Египет в началото на династичния период. Той отбелязва, че предполагаемият начин на убийствата го изненадва, тъй като не съответства на изображенията на древни ритуални убийства, при които жертвата обикновено е коленичила със завързани зад гърба ръце и е била пробождана с нож в гърдите.

Археологическите данни сочат, че практиката вероятно е изчезнала в началото на Втората династия. За този период няма убедителни доказателства, че погребването на царски служители чрез жертвоприношение е продължило.