На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран от Великото народно събрание за председател-президент на България. Това става след неуспешния опит да бъде избран д-р Петър Дертлиев. Желев е издигнат от СДС, а за вицепрезидент е избран Атанас Семерджиев от БСП. На 19 януари 1992 г. на първите преки демократични избори Желю Желев и Блага Димитрова печелят с подкрепата на СДС. Той остава на поста до януари 1997 г. и има заслуги за опазването на гражданския мир, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие в програмата на НАТО „Партньорство за мир“.

Роден е на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ през 1958 г. Бил е аспирант, но през 1965 г. е изключен от БКП и интерниран в с. Грозден заради критики към Лениновото определение на материята. До 1972 г. остава без работа. През 1974 г. защитава дисертация, а по-късно работи в Института по култура. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна, но е преведена на 10 езика. През 1988 г. защитава докторат за релационна теория на личността.

В края на 80-те участва в създаването на първите неформални опозиционни организации. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 дисиденти с Франсоа Митеран. На 7 декември 1989 г. е избран за председател на Координационния съвет на СДС. Участва в Кръглата маса и става депутат във ВНС.

През 1991 г. става член на Висшия съвет и е обявен за доктор хонорис кауза на Международната академия „Медичи“. През 1992 г. става индивидуален член на Либералния интернационал, а от 1994 г. е негов почетен патрон. През 1996 г. основава фондация „Д-р Желю Желев“. Инициатор е за създаването на Балканския политически клуб през 2001 г. През 2004 г. е специален представител на ОССЕ в Грузия, а през 2011 г. е наблюдател на изборите в Тунис.

Почетен доктор е на няколко университета. Два пъти е обявяван за „Мъж на годината“. През 2005 г. получава орден „Стара планина“, а през 2010 г. – македонския орден „Осми септември“. Автор е на множество книги, сред които „Фашизмът“, „В голямата политика“ и „Митове и легенди за българския преход“. От 2013 г. участва в Съвета на президентите, а през 2015 г. се обявява за нуждата от нов тон в политическото общуване.