Жан Пиаже остава една от най-влиятелните фигури в психологията на развитието. На 16 септември се навършват 46 години от смъртта му. Швейцарският психолог и епистемолог промени начина, по който светът разбира детското мислене. Той показа, че детето не е просто малък възрастен, а изгражда представата си за света постепенно, преминавайки през качествено различни етапи. Идеите му за когнитивното развитие продължават да присъстват в учебниците по психология и педагогика.

Въпреки научния му авторитет, биографията му съдържа факти, които днес изглеждат скандални и етично немислими.

Собствените деца като опитни зайчета

Пиаже изгражда теорията си, като наблюдава собствените си три деца – Жаклин, Люсиен и Лоран. Години наред той вманиачено следи всяко тяхно движение, крие им играчки в критични моменти, за да тества дали разбират, че обектът продължава да съществува, и ги поставя в объркващи ситуации, за да записва реакциите им. Универсалните закони за човешкото развитие са изведени в хола на дома му. Днес никой етичен съвет не би позволил подобно изследване заради огромния субективен натиск.

Психолог без изпит по психология

Парадоксално, човекът, смятан за титан в психологията, няма официално образование по тази специалност. Пиаже защитава докторат по естествени науки – зоология. Младежката му страст са сладководните мекотели и охлювите. Когато започва да работи с деца в Париж, колегите му гледат на него като на натрапник биолог, който се опитва да класифицира детския ум по същия сух начин, по който е подреждал черупки в музей.

Фалшивото отвличане

Самият Пиаже става жертва на фалшив спомен. Години наред разказва как на двегодишна възраст едва не бил отвлечен от количката си на Шанз-Елизе. Той детайлно помнел как бавачката му се борила с похитителя, как получила драскотини, а полицай с бяла палка подгонил престъпника. Истината излиза наяве 13 години по-късно, когато бавачката признава, че е измислила историята, за да оправдае закъснението си и да получи награда за храброст. Ученият е конструирал цял жив спомен в главата си на базата на лъжа, повтаряна от възрастните.

Обвинения в елитарен расизъм

В по-модерни времена Пиаже е атакуван, че теориите му са дискриминационни. Изследвал е изключително малка извадка – предимно собствените си деца и деца на богати, високообразовани европейски семейства в Женева. Критиците го обвиняват, че е обявил децата от белия западен свят за универсален еталон за интелигентност, пренебрегвайки факта, че децата в други култури, бедни райони или без достъп до образование се развиват по коренно различен начин.

Бягство от домашния ад

Пиаже сам признава, че интересът му към човешката психика не се ражда от хуманност, а от психическите проблеми на майка му. Описва я като изключително невротична и емоционално нестабилна жена, превърнала детството му в кошмар. Младият Жан се заравя в книгите и науката, за да разбере нейното патологично поведение и да избяга от реалността вкъщи.

Днес науката е категорична: без Пиаже нямаше да разбираме децата си по същия начин. Но пътят, по който ученият стига до разкритията си, остава един от най-странните и егоцентрични експерименти в историята.