Жан-Батист Андреа е френски писател, сценарист и режисьор, носител на наградата „Гонкур“ за романа „Да бди над нея“. В София той представи българското издание на дебютния си роман „Моята кралица“. За него красотата не се побира в едно определение: тя е в кучето, разходката в планината, звездното небе, мириса на гората, музиката и вечерта с приятел.

Андреа разказва, че иска да стане писател още на девет години, макар околните да повтаряли, че това не е истинска професия. Той никога не се отказва от мечтата си и винаги е писал или превеждал. Обича да разказва истории на приятели още от детството и вярва, че писането носи радост, а книгата трябва да създава емоционална връзка с читателя.

Според него литературата не трябва да дава уроци или да се превръща в политическа програма. Писателят може да изразява мнение, но книгата не бива да поучава. Андреа казва: „Не мисля, че литературата трябва да се опитва да дава уроци. Тя трябва да казва, да изразява факти“. Той не се стреми да повтаря постигнатото и всяка следваща книга трябва да е различна. „Не се опитвам да дам на хората това, което очакват. Опитвам се да им дам това, което не очакват“, обяснява той.

Божественото за Андреа не е абстракция, отделена от всекидневието. То е свързано с хората, които правят значими неща за другите, грижат се за животните и природата или създават изкуство. „Мисля, че всеки може да се доближи. Според мен най-близо до божественото са хората, които правят велики неща за другите. Но изкуството също е път“, казва писателят. За него киното и литературата са по-близки, отколкото изглежда. Когато пише, не мисли за кино, но думите му пораждат образи. Това сливане на образ и език е умение, запазено от работата му като сценарист и режисьор.

„Моята кралица“ е риск за Андреа, защото главният герой е наивно дете – част от човека, за която рядко се говори. Самият автор се определя с една дума – оптимист. А на въпроса какво обича най-много, отговаря без колебание: „Живота“.