На днешното заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да остави водещите лихви без промяна, след като през юни беше извършено повишение. Анализатори оценяват вероятността за запазване на ставките на около 90 процента. ЕЦБ остава единствената голяма западна централна банка, която е започнала затягане на паричната политика поради инфлационния натиск от конфликта в Близкия изток.
След юнското повишение депозитната лихва е 2,25%, основната лихва по рефинансиране е 2,40%, а пределното кредитно улеснение е 2,65%. Тогава инфлацията в еврозоната беше 3,2% през май, но през юни се забави до 2,8%, като базовата инфлация спадна до 2,4%.
Несигурността отново се засили поради възобновяване на напрежението в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток, което вдигна цените на петрола, макар и под нивата от април и май. Експерти посочват, че засега няма значителни вторични ефекти от по-високите енергийни цени, които да подхранят инфлацията.
Мнозина анализатори очакват ЕЦБ да изчака до септември, когато ще разполага с нови прогнози и данни за юли и август. Въпреки това, новото поскъпване на петрола дава основание да се очаква поне още едно повишение на лихвата тази година, като пазарът оценява на 85% вероятност за увеличение през септември.
ЕЦБ започна цикъла на вдигане на ставките през юли 2022 г. и след десет повишения доведе депозитната лихва до 4%, преди да започне понижения от септември 2023 г., които свалиха лихвата до 2%. През юни последва ново повишение.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че юнското повишение не е било превантивно, а отговор на реална инфлация. Тя отказа да даде насоки за бъдещето, като заяви, че решенията ще се вземат на всяко заседание въз основа на данните.