Предсрочното оттегляне на Кристин Лагард от президентския пост на Европейската централна банка на 7 февруари 2027 г. задейства процедура за избор на наследник. Мандатът ѝ по принцип трябваше да приключи в края на октомври 2027 г.

Първите разговори ще се водят между държавите от еврозоната. Финансовите министри в Еврогрупата обсъждат възможните имена, а след постигане на съгласие Съветът на ЕС отправя официална препоръка към Европейския съвет. Европейският парламент и Управителният съвет на ЕЦБ трябва да бъдат консултирани, но техните становища не дават право на вето. Окончателното решение се взема от лидерите на 21-те държави от еврозоната.

За назначаването са нужни най-малко 16 гласа, като подкрепящите държави трябва да представляват поне 65 процента от населението на валутния съюз. Кандидатът трябва да е личност с признат авторитет и професионален опит във валутните или банковите въпроси. Финансовите министри от Еврогрупата ще обсъдят въпроса на заседание в Брюксел на 9 ноември. Сред споменаваните имена са Пабло Ернандес де Кос, бивш управител на испанската централна банка и настоящ ръководител на Банката за международни разплащания, Клаас Кнот, бивш управител на нидерландската централна банка, и Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк.

Уставът на ЕЦБ урежда принудително освобождаване на член на Изпълнителния съвет, но не съдържа изрична процедура за доброволно предсрочно напускане. Не е предвиден и автоматичен механизъм за временно изпълняващ длъжността президент или за прехвърляне на всички президентски правомощия към вицепрезидента. Единственият досегашен прецедент е Вим Дуйзенберг, който поема поста през юни 1998 г. и се оттегля през 2003 г. При назначаването му е имало политическа договореност мястото по-късно да бъде заето от французина Жан-Клод Трише. През февруари 2002 г. Дуйзенберг уведомява европейските институции, че възнамерява да се пенсионира през юли 2003 г., а през януари 2003 г. иска процедурата по избор на наследник да започне, определяйки я като формалност. Предаването на поста обаче се забавя, докато Трише е подсъдим по дело, свързано с банковия скандал около „Креди Лионе“. Дуйзенберг остава още няколко месеца, за да осигури плавен преход, а след оправдателната присъда Трише поема ръководството на ЕЦБ през ноември 2003 г.

Смяната на Лагард може да бъде обсъждана заедно с други позиции в ръководството на ЕЦБ. Мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича през май 2027 г., а Изабел Шнабел се очаква да напусне предсрочно в началото на същата година, за да премине в Международния валутен фонд. Процедурата по избор на нов президент вероятно ще продължи няколко месеца. При назначаването на Лагард през 2019 г. от номинирането до окончателното потвърждаване са изминали повече от три месеца.