Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Още от младини посвещава живота си на свободата на Македония и на обединението ѝ с България. Той стои далеч от публичността, от политическите борби и интриги, но се превръща в една от най-авторитетните фигури на революционното движение.

В началото го наричат „Дясната ръка на Гоце Делчев“. По-късно съвременниците му го описват като „Практикът на Организацията“, „Колос на революционното дело“, „Организатор на боевата дейност и инструктор на четите“, „Легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските българи“ и „Непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията“. Турските власти го смятат за един от най-опасните български комити и го наричат „Огън Ефрем“.

Чучков участва в организирането на нелегални революционни комитети в Македония и в поробената част на Тракия. След Винишката афера и започналите арести през 1897 г. той успява да се изтегли временно в България. На 12 април 1898 г. повежда първата чета на Четническия институт на ВМОРО. Води множество сражения срещу турските поробители, а по-късно и срещу сръбските окупатори. Народът го помни и в песни, и като „чичо Ефрем“ – неуловим и обичан.

В различни периоди е български учител в Щип, Пехчево и Мелник. Заради нелегалната си дейност използва чуждо удостоверение за самоличност и името „Симеон Михайлов“. Успоредно с учителството си организира и агитира за революционната кауза. В София пред него и пред „разпятието от кама и револвер“ клетва полагат доброволци от Княжество България, желаещи да се борят за свободата на Македония.

През лятото на 1908 г., като началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет и фактически ръководител на ВМОРО, Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да го укрие. Той нарича обещанията на младотурския режим за автономия и права „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“. Заедно със своя помощник Тодор Александров убеждава четниците от Скопския и Битолския революционни окръзи да не предават оръжието си.

По време на Балканската война четата на Чучков освобождава Кочани, Щип и Щипската област. Той разбива турските сили в редица сражения, включително при Султан тепе, пленява стотици войници и установява импровизирана българска власт. За да спре настъплението на сръбската армия, изпраща до сръбското командване фалшиво уведомление, „подпечатано“ с нагорещена сребърна петолевна монета, че в Щип е влязла редовна българска войска и е установена военна комендатура. Дегизира четниците си и местни доброволци като български войници и заблуждава сръбските генерали. Така успява да спре приближаващата се сръбска армия.

След това е назначен за български управител на Щип и Щипската околия и остава на поста до 25 юни 1913 г. През Първата световна война, след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония, отново заема същата длъжност, а също е председател на Окръжната постоянна комисия. Награждаван е с български военни ордени. Негов писар по това време е Иван Михайлов.

След националната катастрофа от Първата световна война Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възобновяването на Организацията, която вече носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония. В докладите на сръбското военно разузнаване се съобщава за съвместни обходи на Александров и Чучков с революционни чети в Източна Вардарска Македония. Двамата често заседават в къщата на Георги Даскалов в село Покровник, Горноджумайско, която сами наричат своя база.

В периода 1919–1923 г. Чучков действа и в пограничните пунктове, предимно в Кюстендил, като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Председател е и на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу части на редовната сръбска армия са обречени. Четата му е разбита след поредица неравни битки – само през 1922 г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско. Тежко болен от раните и несгодите на нелегалния живот, Ефрем Чучков умира на 1 октомври 1923 г. в болницата на Червения кръст в София. Погребан е в Кюстендил според предсмъртната му воля.

Паметта за него е противоречива и болезнена. В Република Северна Македония се издават книги и се правят филми за Чучков, но без да се посочва, че е бил български революционер, войвода, патриот и учител, както и български околийски управител по време на войните за национално обединение. Той е един от главните герои в антибългарската опера „Илинден“, а държавници го наричат „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ“. Това е провокация и гавра с името му.

В България Ефрем Чучков е почти забравен. До 1934 г. е имало училище „Ефрем Чучков“. В София е останала улица с името му, но при случайна анкета никой от анкетираните не е могъл да каже кой е той. През 90-те години на ХХ век, поради административен пропуск, името му дори престава да се съобщава по време на проверките-заря за загиналите герои на България.

През 2023 г. Българската национална комисия по военна история изготвя и приема „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“. То призовава за изграждане на бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря, за включване на информация в българските учебници по история и за популяризиране на делото му на национално равнище. Към възванието се присъединяват учени и общественици, Институтът за исторически изследвания при БАН, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, ВМРО – БНД и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Издадена е и брошура за Чучков.

Възванието е разпратено до държавните институции, но те не предприемат действия. През 2025 г. Съюзът на българските писатели публикува нова декларация-призив. Много общественици, историци, писатели, журналисти и изследователи изразяват индивидуална подкрепа. Конкретни действия на държавната администрация не последват. В редките отговори от институции има принципна подкрепа, но се иска авторът на възванието сам да осигури финансиране и разрешения за бюст-паметника, което не е по силите му. Липсва отговор по исканията за име на героя по време на проверките-заря и за информация в учебниците. Остава надеждата за медийна подкрепа и масова гражданска инициатива.