Правителството обяви 500 000 евро за оборудване на специализирана лаборатория към Българската агенция по безопасност на храните, която трябва до края на годината да установява автентичността на българското розово масло. Цветелина Ватовска, собственик на мобилна инсталация за преработка на етерично-маслени култури, смята, че самото изграждане на лабораторията няма да реши проблемите в сектора, ако държавата продължава да контролира основно крайния продукт. Тя подчертава, че качеството и автентичността на маслото започват от корена на растението – от разсада, сорта, начина на отглеждане, преработката и дестилацията. Лабораторията трябва да бъде последната брънка от цялостна система за контрол, а не единствената.

Ватовска посочва, че в България има достатъчно лаборатории, които могат да проверяват автентичността, но липсва държавна политика. През последните пет години секторът е в разруха, производството спада, а плановете и стратегиите не са съобразени с практиката. Тя настоява контролът да започне още от производството на разсад – кой го произвежда, как и с какви сортове. Хаотичното създаване на разсад от неквалифицирани хора е довело до това лавандуловото масло да не отговаря на стандартите. Институтът по розата в Казанлък трябва да възстанови ролята си, да подготви опитни полета и специалисти, защото качеството започва от растението.

Според нея новата лаборатория не може сама да спре продажбата на нискокачествени или разредени масла. Необходима е проследимост по цялата верига – от разсада до крайната партида. Тя отбелязва и тежкия икономически натиск: липса на работна ръка, липса на пазар, цени под себестойността, масово фалирали дестилерии. Чуждестранни инвеститори могат да изградят монополни позиции и да спрат да изкупуват продукцията, оставяйки производителите без алтернатива. Държавата трябва да създаде реална икономическа среда, например с целево подпомагане или безлихвени заеми преди кампанията, за да не бъдат производителите принудени да продават на загуба.

Ватовска подчертава, че лабораторията може да бъде първа стъпка, но само ако бъде последвана от всички останали – контрол върху разсада, производството, дестилациите, подпомагане на преработвателите и производителите. В противен случай рискуваме да повторим анекдота за комплексната бригада – единият копае, другият зарива, а накрая борчето го няма. Трябва да запазим самия етерично-маслен сектор, защото иначе няма да има какво да контролираме.