Европейските правителства обсъждат как да осигурят единен представител на ЕС в евентуални преговори за прекратяване на войната в Украйна. Дебатът се засили след посещението на американския специален пратеник Стив Уиткоф в Русия и разговорите му с Владимир Путин, а държавите членки се опасяват, че решения за Украйна може да бъдат взети без пряко европейско участие.

Чешкият президент Петър Павел заяви, че Путин не възприема ЕС като авторитет и не желае да разговаря с Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, а контактите с други европейски лидери, включително Еманюел Макрон, са прекратени. Павел призова ЕС да определи човек или група, които да получат мандат да говорят от името на Европа. Сред вариантите са председателят на Европейския съвет Антониу Коща, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител по външната политика Кая Калас.

Като възможен европейски пратеник се посочва и финландският президент Александър Стуб, който има опит в отношенията с Русия, а Финландия дели 1300-километрова граница с нея. Според дипломати Стуб е сред малкото европейски лидери, показали готовност да поемат политическа роля в бъдещи преговори. Други дипломати смятат Коща за по-приемлив посредник от фон дер Лайен или Калас. Европейската комисия настоява, че ЕС вече участва в подготовката на евентуални разговори.

На 20 октомври в Осло представители на Украйна, САЩ и европейски партньори обсъдиха възможни разговори с Русия, включително темите за териториите, сигурността и следвоенното възстановяване на Украйна. Комисията беше представена от Бьорн Зайберт, началник на кабинета на Урсула фон дер Лайен.

На този фон белгийският премиер Барт Де Вевер заяви, че Европейската комисия няма да поднови дебата за използването на замразените руски активи за финансовите нужди на Украйна. Около 185 млрд. евро от замразените средства на руската централна банка се държат в базирания в Брюксел депозитар Euroclear. Белгия последователно се противопоставя на използването на самите активи и предупреждава за съдебни, финансови и правни последици.

Вместо това лидерите на ЕС са договорили заем от 90 млрд. евро за Украйна за 2026 и 2027 г. Володимир Зеленски е поискал допълнителни 70 млрд. евро за следващата година, тъй като договореното финансиране не покрива всички нужди. Де Вевер не изключи отделни държави членки отново да повдигнат въпроса за руските активи, но според него вече няма силна подкрепа сред европейските лидери, а публичните призиви за изземване на средствата могат да имат правни последици.