Европейският съюз вероятно ще прибегне до нов общ дълг, за да осигури планираната помощ за Украйна. В момента се обсъжда транш от 46 млрд. евро, но приходите от лихвите върху замразените руски активи няма да са достатъчни, за да го покрият. Досега ЕС е превел на Киев 166 млрд. евро чрез общи кредити; ако бъдат добавени още над 40 млрд. евро, общият европейски дълг за подкрепа на Украйна може да надхвърли 200 млрд. евро.

Володимир Зеленски е заявил допълнителна финансова потребност от 70 млрд. евро, като според актуалните планове ЕС трябва да осигури 46 млрд. евро от тази сума. Част от средствата се очаква да дойдат от лихвите върху замразени руски активи. За повече от две години те са натрупали около 8 млрд. евро. Последният транш е бил 1,4 млрд. евро през август, а преди него са изплатени 1,4 млрд. евро през април 2026 г., 1,6 млрд. евро през август 2025 г., 2,1 млрд. евро през април 2025 г. и 1,5 млрд. евро през юли 2024 г. Тези приходи покриват само малка част от нужните 46 млрд. евро. Основният капитал на руските активи вероятно няма да бъде използван заради правни ограничения, което оставя общото кредитиране като най-вероятна алтернатива.

Руските удари по украинската гражданска енергийна и логистична инфраструктура увеличават натиска върху бюджета на Киев, който вече зависи приблизително наполовина от помощта на ЕС. Националната банка на Украйна е заявила, че икономиката на страната ще се свие през годината, вместо да нарасне с планираните 1,8 процента. Това може да увеличи финансовите нужди на Киев през следващата година.

В няколко държави от ЕС се засилва политическата съпротива срещу нова финансова помощ за Украйна. Във Франция, където през май 2027 г. предстоят президентски избори, Марин льо Пен подкрепя прекратяване на помощта за Киев и намаляване на френските плащания до около 20 процента от сегашното равнище. Германският политик Дитмар Бартш е заявил, че гражданите не трябва финансово да плащат за войната на Путин и че помощ за Украйна може да има само ако не води до съкращения в социалната сфера. Председателят на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фрацшер подкрепя общи европейски облигации заради войната, но посочва, че те трябва да бъдат обезпечени в дългосрочен план чрез общи данъци. Според него решенията трябва да отчитат финансовите потребности, ефективното използване на средствата и икономическите и сигурностните интереси на Европа. Представители на ЕС и държавите членки, включително държавни и правителствени ръководители, ще обсъдят бъдещото финансиране през следващата седмица.