Ерих Мария Ремарк: живот и творчество

Ерих Паул Ремарк, известен с псевдонима Ерих Мария Ремарк, е роден на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Още от младежките си години се увлича по световната литература и се възхищава на Цвайг, Достоевски, Гьоте и други писатели. Учи в църковно училище, а след това в католическа семинария.

С началото на Първата световна война Ремарк е изпратен на фронта и получава няколко тежки ранения. Ужасите на войната по-късно са в основата на романа „На Западния фронт нищо ново“ (1929), който се превръща в една от най-продаваните книги в Германия, екранизиран е и е номиниран за Нобелова награда. През 1932 г. започва работа върху „Трима другари“ – роман, свързан с темата за „изгубеното поколение“, младежите, попаднали на фронта между 14 и 18 години. Днес книгата е сред класиките на немската и световната литература и също е екранизирана.

След войната Ремарк сменя различни професии – учител, музикант, търговец. Този период е описан в „Черният обелиск“ (1956), смятан за един от най-зрелите му романи. Скоро след това се жени за танцьорката Илзе Юта Замбона. Бракът им не продължава дълго, но писателят се грижи за нея до края на живота ѝ, тъй като тя дълго страда от туберкулоза. Юта става прототип на много негови героини и вероятно вдъхновява образа на Лилиан Дюнкерк в „Живот назаем“ (1959). В този роман Ремарк се разкрива като психолог и философ, разглеждайки любовта, живота, смъртта, свободата и времето, без политически мотиви.

Голяма част от книгите му са посрещнати враждебно от нацистката младеж и публично изгорени. През 1933 г. той се мести в Швейцария. Скоро след това се запознава с Марлене Дитрих и преживява бурна романтична връзка с нея. Нейният образ вдъхновява главната героиня в „Триумфалната арка“ (1945), екранизиран два пъти и смятан за един от най-известните му романи.

През 1939 г. Ремарк се премества в САЩ. В чест на по-голямата си сестра, осъдена на смърт от нацистите през 1943 г., той написва „Искрица живот“ (1952). По-късно се запознава с холивудската актриса Полет Годар, бивша съпруга на Чарли Чаплин, която му помага да се възстанови от продължителна депресия след отношенията с Дитрих. След официалния развод с Юта през 1957 г. той се жени за Полет. Година по-късно двамата се местят в Швейцария, където живеят щастливо.

Писателят умира през септември 1970 г. в Швейцария. Романът му „Сенки в рая“ е публикуван посмъртно.

Един от най-известните и четени писатели на XX век, Ремарк оставя мисъл, която звучи като негов творчески подпис: „Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот.“