На 25 септември 1970 г. в Локарно, Швейцария, умира Ерих Мария Ремарк – един от най-четените германски писатели на XX век. Роден на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк като Ерих Паул Ремарк, той израства в семейство на книговезец. Първата световна война бележи живота му завинаги: през 1917 г. е изпратен на Западния фронт, а само след няколко седмици е тежко ранен и прекарва остатъка от войната във военни болници. Историите на ранените войници по-късно стават основа на прозата му.

Световна слава му носи романът „На Западния фронт нищо ново“. Появил се в края на 20-те години, той разказва за млади мъже, изпратени от училищната скамейка направо в окопите. Вместо героична представа за войната Ремарк показва страх, глад, безсмислена смърт и психологическо опустошение. Книгата се превръща в международен феномен: само през първата година в Германия са продадени около 1,5 млн. екземпляра, а романът е преведен на десетки езици. Още през 1930 г. Холивуд създава първата голяма филмова адаптация, а през 2022 г. германската екранизация на Едуард Бергер отново достига до милиони зрители.

Успехът обаче превръща Ремарк в мишена на нацистите. След идването на националсоциалистите на власт произведенията му са забранени и публично изгаряни. „На Западния фронт нищо ново“ е заклеймен заради антивоенното си послание, а пропагандата разпространява неверни твърдения за произхода и военната му биография. Писателят напуска Германия, установява се първо в Швейцария, а по-късно в САЩ. През 1938 г. нацисткият режим го лишава от германско гражданство.

Особено трагична е съдбата на по-малката му сестра Елфриде Шолц. Тя остава в Германия и през 1943 г. е осъдена на смърт и екзекутирана заради антивоенни и антихитлеристки изказвания. Ремарк научава за смъртта ѝ едва след войната и посвещава на паметта ѝ романа „Искра живот“.

Макар името му да остава свързано най-вече с „На Западния фронт нищо ново“, литературното наследство на Ремарк е много по-богато. „Три другари“, „Триумфалната арка“, „Черният обелиск“, „Време да се живее и време да се мре“, „Живот назаем“ и „Нощ в Лисабон“ утвърждават характерния му свят – хора без сигурно бъдеще, които се опитват да запазят приятелството, достойнството и любовта си сред политически катастрофи и лични загуби. Героите му често са емигранти, войници, лекари, хора без родина или хора, чието минало вече не съществува. Те пият, обичат, губят приятели и продължават напред, макар да знаят колко крехко е всичко около тях. Тази смесица от меланхолия, романтика и безпощаден реализъм прави прозата му разпознаваема поколения наред.

Не по-малко драматичен е личният му живот. Сред жените, с които името му е свързвано, е и Марлене Дитрих, а любовните му писма до нея остават свидетелство за бурната им връзка. Последната му съпруга е актрисата Полет Годар, известна и от филмите на Чарли Чаплин. След Втората световна война Ремарк живее между САЩ и Швейцария, а последните му години са свързани основно с Локарно, където умира на 25 септември 1970 г.

Днес, повече от половин век след смъртта му, романите на Ерих Мария Ремарк продължават да намират нови читатели. Зад историческия фон на две световни войни той пише за непреходни неща – страха от загубата, приятелството като убежище, любовта в несигурни времена и човека, който се опитва да остане човек, когато светът около него се разпада. А „На Западния фронт нищо ново“ продължава да напомня защо Ремарк остава сред големите антивоенни гласове на европейската литература – не чрез политически лозунги, а чрез съдбите на онези, които плащат истинската цена на войната.