Турция никога не е била толкова стратегически важна, но и толкова противоречива. Реджеп Тайип Ердоган, който управлява страната от над две десетилетия, съчетава ролята на незаменим геополитически посредник с все по-репресивен авторитаризъм. От една страна, Анкара е ключов стълб на НАТО, контролира проливите, разви мощна отбранителна индустрия и играе активна роля в кризите от Украйна до Близкия изток. От друга, вътрешната политика се характеризира с унищожаване на опозицията, съдебен натиск и издигане на култ към личността. Икономическите показатели се влошават, подкрепата ерозира, а режимът все повече наподобява „републикански султанизъм“. Бъдещето на Турция остава несигурно: Ердоган търси начини да остане на власт и след 2028 г., докато обществото все по-ясно показва недоволството си.