Животът на един войник

Ервин Ромел е роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм, Вюртемберг. В армията постъпва през 1910 г. и се отличава през Първата световна война на Западния и Италианския фронт. След войната работи като инструктор и пише военното ръководство „Пехотата атакува“, което привлича вниманието на германското военно ръководство.

През 1940 г. командва 7-а танкова дивизия при нахлуването във Франция. Бързото ѝ придвижване му създава репутация на командир, който залага на риска, скоростта и атаката от неочаквана посока. Година по-късно поема германските сили в Северна Африка, изпратени да подкрепят италианските войски. Там получава прозвището „Пустинната лисица“. През 1942 г. войските му превземат Тобрук, а Ромел е произведен във фелдмаршал. Успехите му обаче са ограничени от недостига на гориво, боеприпаси и подкрепления. След поражението при Ел Аламейн германско-италианските сили постепенно са изтласкани от Африка.

Отбраната на Нормандия и заговорът

През 1944 г. Ромел отговаря за германската отбрана в Нормандия. Той настоява съюзническото нахлуване да бъде спряно още по крайбрежието, преди противникът да натрупа превъзходство във войници, танкове и авиация. На 17 юли е тежко ранен при въздушна атака и се връща в Германия за лечение. Само два дни по-рано, на 15 юли, изпраща до Хитлер доклад за безнадеждното положение на германската армия. В него пише, че войниците се сражават като герои, но неравната борба наближава своя край.

Ромел не е доказано, че е участвал в подготовката на атентата от 20 юли. Историческите данни сочат, че е поддържал контакти с част от противниците на Хитлер и е бил склонен към политическо отстраняване на диктатора, но не е бил централен организатор на заговора. По-скоро е симпатизирал на опозиционните планове, без да поеме решаваща роля в тях.

Смъртта и митът

На 14 октомври 1944 г. в дома си в Херлинген край Улм Ервин Ромел приема цианид. Двама генерали, изпратени от германското военно командване, му дават избор: самоубийство или съдебен процес заради предполагаемата му връзка със заговора от 20 юли срещу Адолф Хитлер. Ромел е на 52 години. Първоначално нацистката власт представя смъртта му като последица от тежките рани, получени през юли при нападение на съюзнически самолети срещу автомобила му във Франция. Погребението е организирано като държавна церемония, а Хитлер нарежда ден на национален траур. Истината за принудителното самоубийство става известна след края на войната.

След войната Ромел често е представян като „почтения генерал“, който се е противопоставял на нацистките престъпления. Тази картина обаче остава непълна. Той служи на режима, приема бързото израстване благодарение на личното доверие на Хитлер и командва войски във война, водена от нацистка Германия. Същевременно има данни, че отказва да изпълни някои престъпни заповеди, включително за убийства на пленници. Историците спорят докъде стига политическата му лоялност към Хитлер и доколко е разбирал мащаба на нацистките преследвания. Затова Ромел остава едновременно талантлив военен командир, важен инструмент на пропагандата и фигура, чийто образ е променян според политическите нужди на времето.