Лабораторни експерименти показват, че метаногенен микроорганизъм от дълбоководни хидротермални извори може да оцелява и да се развива в условия, близки до предполагаемия океан под ледената кора на Енцелад. Това не е доказателство за живот на луната на Сатурн, но подкрепя хипотезата, че там може да има подходяща среда за микроби.

Учените са създали смес от вода, соли и карбонати с прахообразен скален материал, за да пресъздадат алкалността и химичните реакции между водата и скалното дъно. Така се е образувал водород – възможен източник на енергия за живот. Използваният микроорганизъм, открит край хидротермални извори в падината Окинава, произвежда метан от водород и въглероден диоксид. В симулацията той е продължил да се развива дори при pH 11, по-алкално от досега познатия му предел.

Според изследователите, ако на Енцелад съществува този организъм или подобен на него, има голям шанс да оцелее. Микробите са се справяли и с недостига на въглероден диоксид, като са променяли обмяната си и са използвали по-ефективно наличния въглерод. Енергията и въглеродът в експеримента са дошли от небиологични реакции между водата и минералите.

Паралелно изследване разглежда образуването на ледени частици в струите от южния полюс на Енцелад. При по-бавно замръзване солите и органичните вещества се разпределят неравномерно в капката, а след раздробяване попадат в различни ледени зърна. Ако в океана има микробни клетки или органични следи, те може да се окажат в малка част от частиците, но в по-висока концентрация. Това би улеснило бъдещи апарати при търсенето на биологични следи.

Двете изследвания се основават на лабораторни модели и данни от мисията „Касини“, която откри солена вода, органични съединения и струи от лед и водна пара. Опитите с микроорганизми са продължили само няколко дни, затова не е ясно дали подобен живот би оцелял с години или милиони години. Резултатите засилват интереса към бъдеща мисия до Енцелад. Европейската космическа агенция обсъжда концепция за апарат, който да изследва луната от орбита и да кацне близо до южния полюс, с евентуално изстрелване около 2042 г. и достигане до Сатурн през 50-те години на XXI век.