На 12 ноември 1902 г. Енрико Карузо застава пред големия метален рог на ранния грамофон и изпява „Vesti la giubba“ – арията на клоуна Канио от операта „Палячи“ на Руджеро Леонкавало. Този запис е сочен за начало на ерата на милионните звукозаписи и за първия запис в историята, продаден в над 1 млн. копия.

Арията звучи в края на първо действие на „Палячи“. Канио трябва да се върне на сцената като весел клоун, макар личната му трагедия току-що да е избухнала. Карузо превръща сцената в едно от най-разпознаваемите оперни изпълнения. Записът е направен с механична технология: без електрически микрофони и усилватели, гласът се насочва към метален рог, който предава трептенията към мембрана и игла.

Първата версия на арията е направена в Италия през 1902 г., а Карузо я записва отново през 1904 и 1907 г. Затова изразът „първият милионен запис“ по-точно се отнася до песента и последователните ѝ издания, а не непременно до една-единствена плоча. Конкретното достигане на 1 млн. продажби се свързва отчасти с версията от 1904 г., но точната дата не е надеждно установена. Ранната статистика е трудно проверима, а отделни записи на Карузо през 1904 г. показват само няколко хиляди продадени екземпляра.

Това уточнение не променя историческото място на Карузо. Роденият в Неапол тенор дебютира в Метрополитън опера през 1903 г. и се превръща в първата голяма оперна звезда, достигнала световна публика чрез грамофона. Гласът му вече не зависи само от залата и живото изпълнение – той може да бъде притежаван, възпроизвеждан и слушан от милиони хора.