Европа навлиза в зимния сезон с тревога за енергийната си сигурност. Прогнози на операторите на газопреносни мрежи отчитат исторически ниски газови запаси при високи и нестабилни цени на международните пазари. Тъй като газовите централи често определят цената на електроенергията, поскъпването на газа може да доведе и до по-скъп ток. В България в началото на ноември цените на газа са се повишили с 32,52% – ръст без прецедент за последните три години, който застрашава домакинствата и малкия бизнес.

На този фон страната продължава да изостава в създаването на работещи условия за енергийни общности. Тези общности позволяват на граждани, микро-, малки и средни предприятия и местни институции заедно да произвеждат и споделят възобновяема енергия – например чрез соларни инсталации върху покриви на училища, административни или жилищни сгради. Така хората могат да намалят сметките си, дори когато нямат собствен покрив или не могат да си позволят лична инсталация.

Въпреки че енергийните общности са законово признати, липсва ясна и работеща нормативна рамка. Сложните процедури и непълните правила затрудняват гражданите да произвеждат и споделят собствена чиста енергия. Критиците посочват, че това противоречи на европейските задължения за въвеждане на Директивата за възобновяемата енергия и е основание за жалба до Европейската комисия. Подобни проблеми се отчитат и в други държави от ЕС.

По-голямото местно производство на възобновяема енергия може да намали зависимостта от скъпи изкопаеми горива и да смекчи бъдещи ценови сътресения. При подходящи технологии за балансиране местната енергия прави системите по-устойчиви. Разчети показват, че домакинства в енергийни общности със слънчева и вятърна енергия биха могли да спестяват до 930 евро годишно. До 2030 г. инсталираните мощности на общностите могат да нараснат до десет пъти и да осигуряват ток за 25–30 млн. домакинства, но само при адекватни правила.

Стотици обществени сгради и общински терени могат да станат основа за бъдещи енергийни общности. За целта са нужни политическа воля, ясни правила и подкрепа за гражданите. Като пример се посочва соларна централа върху президентството, която покрива около 30% от нуждите на сградата – възможност, която според критиците трябва да бъде достъпна и за обикновените хора. Основното искане е Европейската комисия да провери нарушенията и да гарантира, че енергийните общности ще станат реална и финансово жизнеспособна опция.