Министърът на енергетиката Ива Петрова представи визия за енергийната сигурност на Югоизточна Европа, в която регионалното сътрудничество и завършването на ключова инфраструктура са решаващи. По думите ѝ в сегашната геополитическа обстановка осигуряването на сигурни и достъпни енергийни доставки за гражданите и икономиката е основно изпитание. За целта са необходими както инфраструктура, така и силно партньорство между държавите в региона.

Като успешни примери тя посочи Вертикалния газов коридор, електроенергийния коридор Изток-Запад, проекта Gregy и водородния интерконектор между Гърция и България. Според нея Вертикалният газов коридор не е само инфраструктура, а модел на партньорство, който дава стратегическо предимство и политическо лидерство на региона при диверсификацията на доставките. Тя подчерта, че България е активна движеща сила за развитието му: инвестициите в българския участък са почти завършени, участъкът към Гърция вече работи, а малка част от инвестициите ще приключи в началото на следващата година, увеличавайки входния капацитет от Гърция и изходния към Северна Македония. Участъкът към Румъния трябва да влезе в експлоатация до края на годината, а ICGB работи и по разширяване на капацитета. Петрова акцентира, че цялата необходима инфраструктура трябва да бъде завършена навреме, тъй като тече последната година от плана REPowerEU.

Според министъра регионът има всички предимства да се превърне във входна точка за алтернативни газови доставки от надеждни доставчици. Тя обърна внимание и на електроенергийния коридор Изток-Запад, който свързва Турция, България, Гърция и Западните Балкани с Италия. Проектът може да промени използването на енергия от възобновяеми източници и ще добави 2000 мегавата трансграничен обмен на зелена електроенергия.

Водородният интерконектор между Гърция и България е приоритет и за двете държави. Благодарение на „Булгартрансгаз“ и DESFA българският и гръцкият участък са включени в първия списък на проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз, а миналата година статутът е потвърден от Европейската комисия. Планираната инфраструктура ще стимулира внедряването на водородни технологии, ще намали емисиите на парникови газове и ще подкрепи енергийния преход, декарбонизацията и енергийната сигурност.

За декарбонизацията на индустрията Петрова отбеляза, че проектите за улавяне и съхранение на въглерод са мащабни и изискват сериозни инвестиции, особено в химическата и циментовата промишленост и металургията, където няма друга опция. Тя призова за креативни решения за финансиране и даде пример с публично-частните партньорства като подходящ модел.