Енергийният експерт Боян Рашев вижда причина за високите цени на горивата преди всичко в геополитическата обстановка. Докато продължават войните в Персийския залив и Украйна, цените на петрола и горивата ще останат относително високи. При мир пазарът бързо ще се успокои и цените ще паднат. Европа може да си осигури по-стабилни цени, ако инвестира във възраждане на нефтодобива и рафинирането, ако внася по-малко и предимно от региони, които може да контролира, и ако намали облагането на горивата. В Европа горивата и без това са скъпи заради високите акцизи.

Българското правителство се опитва да защити най-уязвимите потребители с временно анулиране на акциза на пропан-бутана и природния газ и с помощи от 50 евро за социално слабите. Това е логично, но за дългосрочно по-евтин газ трябва да се мисли за собствен добив. По думите на Рашев положението днес много наподобява края на 2021 г., когато се очакваше правителства в Европа да падат като круши. Сега най-голямата круша се очертава правителството на Мерц в Германия.

Според експерта Европа е в постоянна енергийна криза – по отношение на цените на газа и електричеството – от средата на 2021 г. до днес. От време на време към нея се присъединяват и горивата. Текущата цена на природния газ на нидерландския хъб се колебае около 70-80 евро/MWh. Тъй като газовите тецове де факто определят цената на тока в повечето страни в ЕС, включително съседни на България като Гърция и Румъния, цената на газа определя и средните цени на електричеството. При 80 евро за мегаватчас газ и 80 евро на тон въглеродни квоти газовите ТЕЦ не могат да генерират печалба под 180 евро на мегаватчас продажна цена. Ако през зимата има по-високи цени на газа, а това е все по-вероятно при ниските нива на запълване на газохранилищата, токът ще поскъпне още. Производството на газови и въглищни тецове обикновено нараства значително през зимата.

Рашев не очаква газова криза – по думите му тя вече се случва. България може донякъде да се предпази от високите цени, като осигури нужните условия въглищните ѝ тецове да работят. На европейско ниво най-адекватният подход е премахване или ограничаване на цените на въглеродните квоти. Това веднага би върнало въглищните централи в микса и би намалило участието на газовите във формирането на цената на тока. Батериите и ВЕЦ също имат роля в ограничаването на цените в пиковите часове, но батериите трябва да могат да зареждат евтин ток отнякъде. Топлофикациите трябва да инвестират в алтернативи – отпадъци, биомаса, геотермална енергия, ако не искат всеки път да изпадат в криза при вдигане на цените на газа.

България принципно стои добре с газопроводите, достъпа до терминали за втечнен газ и договора за азерски газ, но не се възползва максимално от положението си. Оттук минава много газ, а страната ползва миниатюрна част от него. Нивото на газификация е много под средното за ЕС. Договорът за азерски газ дава предимства, но те ще са до определен момент.

Странно е, че въпреки многото фотоволтаици, които вече са на второ място по производство на ток след ядрените централи, и очакванията за близки до нулата и минусови цени на електроенергията това лято, цените останаха високи. Потреблението не се е увеличило съществено. България разполага с над 7 GW инсталирани фотоволтаични мощности и около 6GW/20GWh батерии. Благодарение на големите грантови схеми страната е световен шампион в батериите. Независимо от това цените на пазара „Ден напред“ през това лято бяха най-високите в историята, ако се изключи 2022 г. Причината е в скъпия газ, скъпите емисионни квоти и кризата с АЕЦ в близки страни като Румъния и Унгария заради ниското ниво на река Дунав. Факторите са все външни. България е отлично свързана с пазара в ЕС, което в случая вдига цените и у нас. При евтин газ ефектът е обратен – цените у нас падат.

Стремежът към електрификация и отказ от фосилни горива също има дял в това. Необмисленият стремеж към пълна и бърза електрификация вдига много потреблението. В България това е особено видимо през зимата, когато потреблението скача 1,5 до 2 пъти заради все по-масовото отопление на електричество. Желанието за бърз отказ от фосилни горива в Европа доведе преди всичко до бързо намаляване на добива на нефт, газ и въглища и ограничаване на работата на местните въглищни тецове. Това се случва, без да има готови източници и мощности, които могат да ги заместят в реални условия. Резултатът е, че плащаме много по-скъпо, енергоемките индустрии се изнасят, а същевременно няма и желания резултат за климата.

ВЕИ имат своето място в системата, а батериите дават възможност да се използва по-голяма част от енергията им. В България това работи особено добре през лятото, когато фотоволтаиците произвеждат много. Въпреки това пак има скъп ток и доста работа за „ТЕЦ Марица-изток 2“. Положението ще бъде далеч по-лошо през зимата, когато едновременно потреблението е по-високо и слънцето рядко свети. Една батерия не може да замени диспечеруема мощност на газ или въглища в пълен обем.

За оптимален микс, който да направи цените на електроенергията и парното поносими, Рашев смята, че целият пазар трябва да е ориентиран към най-ниска цена и да се залага на източници, които страната има и които са достатъчно надеждни при всякакви условия. Въглеродните квоти например са измислени, за да премахнат изкопаемите горива от микса – те не целят постигането на изобилна, надеждна и евтина енергия. Всичко е въпрос на политически приоритети. Ако Европа иска евтина енергия, трябва да остави пазара сам да намери пътя към нея. Той ще се справи много бързо.