ЕС е свил драстично зависимостта си от руския газ, но цялостната енергийна картина остава сложна. След руската инвазия в Украйна вносът на газ от Русия е намален с три четвърти, а от началото на следващата година се предвижда пълна забрана за втечнен газ, като от есента тя ще обхване и тръбопроводния газ.

Въпреки това държавите членки са изразходвали около 238 млрд. евро за руски въглища, нефт и газ, а тези средства подпомагат военната машина на Кремъл. По отношение на петрола Унгария и Словакия остават зависими от доставки по петролопровода „Дружба“, макар делът на руския нефт за ЕС като цяло да е спаднал значително. Европейската комисия още не е представила обещания план за отказ от руски петрол.

Ново напрежение предизвикат действията на Вашингтон: първо бе сключена дизелова сделка с Русия, а след това президентът Тръмп отмени санкции срещу режима на Путин малко преди влизането им в сила. Европейски експерти и евродепутати предупреждават, че връщането към руска енергия би било опасно и че отношенията на зависимост със страна, водеща война, трябва да бъдат прекратени.

Най-слабо забелязаният проблем е уранът. Вносът от Русия остава почти неизменен от години, а държавният концерн „Росатом“ дори разширява бизнеса си в ЕС. В пет държави членки, включително България, има реактори руско производство, а в Германия предстои производство на горивни елементи за тях чрез френско-руско съвместно предприятие. Експерти определят урана като стратегическа зависимост, макар в евро изражение той да е по-малък от петрола и газа.

Диверсификацията при урана е технически трудна и изисква време. ЕС внася големи количества уран от Канада, Казахстан и Австралия, но Русия все още заема важно място. При газа преди войната половината внос беше от Русия, докато при урана доставчиците са по-разнообразни. Затова се препоръчва засилен преход към електроенергия от възобновяеми източници, като същевременно се отчита нов риск – зависимостта от Китай при соларни панели и вятърни турбини.