ЕС е постигнал сериозен напредък в отказа от руски природен газ: вносът е намален с три четвърти, предвижда се забрана за втечнен газ от началото на следващата година и за тръбопроводен газ от есента. Но цялостната зависимост не е преодоляна. По изчисления държавите членки са похарчили около 238 млрд евро за руски въглища, нефт и газ — средства, с които Русия подкрепя агресията си срещу Украйна.

Обещаният план за отказ от руски петрол още не е представен. Унгария и Словакия остават обвързани с Русия чрез петролопровода „Дружба“, макар за ЕС като цяло делът на руския петрол да е спаднал значително. Ново напрежение създаде американската политика: сделка за дизел с Русия и отмяна на санкции непосредствено преди влизането им в сила. Експерти и евродепутати предупреждават, че връщането към руска енергия е нелогично и европейската линия не бива да следва американската дипломация.

Ядрената енергия е по-слабо обсъждана, но стратегически важна. Вносът на руски уран от години остава почти непроменен, а „Росатом“ дори разширява бизнеса си в ЕС. В пет държави членки, включително България, има реактори руско производство; в Германия предстои производство на горивни елементи чрез френско-руско съвместно предприятие. Според експерти сумата не е толкова голяма като при газа и петрола, но проблемът е стратегическата зависимост.

Диверсификацията изисква време и е технически сложна, особено при урана; има и съпротива от Франция. Доставчиците на уран са по-разнообразни — Канада, Казахстан и Австралия, докато преди войната половината газ в ЕС идваше от Русия. Затова основният приоритет е увеличаване на електроенергията от възобновяеми източници. Но тук се очертава нов риск: зависимост от Китай при соларните панели и вятърните турбини.