Мнозинството от българите очакват енергийният преход да донесе по-стабилни или по-ниски цени на енергията. Според национално допитване сред 1000 души 77% свързват промяната с по-достъпни сметки. Около 69% определят прехода като спешно необходим, а 74% виждат като основна полза намаляването на зависимостта от внос на петрол и газ. 66% очакват и забавяне на климатичните промени.

Очакванията са силно повлияни от настоящия натиск върху домакинствата. 74% казват, че по-високите цени на газа, горивата, отоплението и електроенергията значително са намалили покупателната им способност през последните 12 месеца. Половината са ограничили разходи за храна или здраве, 26% са намалили отоплението, а 20% са влезли в дълг, потърсили са финансова помощ или са отложили плащане на енергийна сметка. Делът на засегнатите е сред най-високите в ЕС.

Българите подкрепят общи европейски решения: 80% искат по-тясно сътрудничество с останалите държави от ЕС за енергийна независимост, а 65% смятат, че страните членки трябва да обединяват финансови ресурси за инвестиции в прехода. 87% дават приоритет на нисковъглеродната енергия, като най-често посочват слънчевата (45%), ядрената (42%) и вятърната (23%).

Ако ЕС забави прехода, 75% очакват дългосрочно поскъпване на енергията и увеличаване на разходите за живот, а 73% виждат риск от по-голяма зависимост от внос. В същото време 63% биха се чувствали по-горди като европейци, ако ЕС стане енергийно независим.